Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
„Брун каза, че може да ходя на лов, мислеше си тя. Нали устроиха церемония, за да ми позволят. Аз съм ловец. Жената, Която Ловува.“ Айла вирна брадичка и се показа от скриващата я зеленина.
За един дълъг миг всички пред пещерата замръзнаха и не откъсваха очи от младата жена, крачеща към тях с два заека, преметнати на рамо. Щом се окопитиха от слисването си и осъзнаха колко неприлично е държанието им, те отвърнаха очи. Лицето на Айла пламтеше, но тя крачеше право напред с упорита непоколебимост, като не обръщаше внимание на потайните погледи. Отдъхна си, когато стигна да пещерата, след като премина през предизвикателството на слисаните погледи и се радваше на хладната, сумрачна вътрешност. По-лесно бе да отбягва погледите на хората вътре.
И Иза зяпна от учудване, когато Айла стигна до огнището на Креб, но бързо-бързо се съвзе и отвърна очи, без изобщо да отваря дума за зайците. Не знаеше какво да каже. Креб седеше на мечата кожа и очевидно размишляваше, та изглеждаше, че не я забеляза. Беше я видял да влиза в пещерата и докато стигне до Огнището, той бе успял да прикрие изражението си. Никой дума не каза, когато тя хвърли животните край огъня. Миг по-късно връхлетя Уба, а нейните реакции хич не страдаха от скрупули.
— Наистина ли ти ги удари самичка, а Айла? — запита тя.
— Да — кимна Айла.
— Като ги гледам май са хубавички, тлъсти зайци. С тях ли ще се нагостим за вечеря, майко?
— Ами, да, май така ще стане — отвърна Иза, все още смутена и несигурна.
— Аз ще ги одера — рече на часа Айла, изваждайки ножа си Иза погледна за миг, после си приближи и взе ножа от ръката и.
— Не, Айла. Ти си ги ударила, а аз ще ги одера. Айла се оттегли, докато Иза дереше зайците, набързо ги набучи на шиш и ги постави върху огъня. Изпитваше същото неудобство като Иза.
— Яденето си го биваше, Айла — рече Креб по-късно, като все още избягваше открито да говори за лова на Айла, но пък Уба не изпитваше подобни угризения.
— И зайците си ги биваше, Айла, ама защо следващия път не удариш няколко яребици — рече тя. Уба предпочиташе като Креб тлъстите птици с оперените крачка.
Когато Айла донесе улова си следващия път в пещерата, изненадата не бе толкова голяма и не след дълго ловуването и стана нещо обичайно. С ловец край огъня, Креб намали пая, който взимаше от останалите ловци, като изключим едрите животни, за които само мъжете ходеха на лов.
За Айла това бе усилена пролет. Делът и от женските работи бе намален поради това, че ходи на лов, а и трябваше да събира билки за Иза. Но на Айла и харесваше, бе изпълнена с енергия, по-щастлива не се помнеше. Радваше се, че може да ходи на лов, без да се крие, радваше се, че отново е сред хората от Клана и бе щастлива, че най-сетне бе жена, както и за възникналите по-тесни взаимоотношения с жените.
Ебра и Уба я приеха, въпреки че двете по-възрастни жени никога не забравиха напълно, че е по-различна. Ика бе дружелюбна от самото начало, а отношението на Ага и майка и коренно се бе променило, след като спаси Она от удавяне. Овра и бе станала доверена приятелката и Ога бе станала по-сръчна въпреки Брод. Девическата страст, която Ога бе изпитвала към този мъж бе улегнала в безразличен навик, охладнял от годините, прекарани с непредсказуемите му изблици. Но отмъстителната омраза на Брод към Айла се трупаше след приемането и за ловец. Той все опитваше да намери начин да я тормози, все се опитваше да я принуди да реагира. Тормозът му се бе превърнал в житейска реалност, с която се бе научила да живее и ни най-малко да не се трогва. Бе започнала дори да си мисли, че никога вече няма да успее да наруши спокойствието и.
Пролетта бе в разцвета си в деня, когато реши да отиде на лов за яребици за любимото ястие на Креб. Смяташе, че докато е на лов, може и да прегледа какво е поникнало и да почне да попълва запасите на Изината аптека. Сутринта преброди околностите в съседство, после се отправи към една просторна поляна близо до степта. Удари чифт ниско летящи птици, застигани от по-бързите камъни, после претърси високата трева за гнездо с надеждата да намери и яйца. Креб обичаше птиците пълнени със собствените им яйца в гнездото от ядливата зеленина и билки. Нададе радостно възклицание, когато откри гнездото и внимателно загърна яйцата в мек мъх и ги прибра в дълбоката гънка на дрехата си. Бе доволна от себе си. В прилив на неподправена радост тя се впусна и прекоси поляната бегом, спря се, останала без дъх, на върха на едно хълмче, обрасло с току-що покарала трева.