Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Готов ли е материалът? — пожела да узнае Кърт.
Юри махна по посока на кухненската маса.
— Очаква ви. Но първо нека изпием по едно…
— Защо не? — сви рамене Кърт и чертите му бавно започнаха да се отпускат.
Юри извади бутилката водка от фризера, а Кърт пристъпи към пластмасовите кренвирши.
— Колко са тук?
— Около три кила.
— А това трябва да се указанията, за които те помолих — промърмори Кърт и вдигна обемистия плик.
— Да — кимна Юри и ги поведе към дневната. — Включил съм в тях и мерките за собствената ви защита, които трябва да вземете непосредствено след операцията. Ще ви бъдат от полза…
— Хубаво — кимна Кърт, остави плика и брезентовата торба на масата и го последва в съседното помещение.
Юри щедро напълни чашите, подаде по една на гостите си и вдигна своята:
— За операция „Възмездие“!
Другите кимнаха и протегнаха ръце да се чукнат. Отпиха по една едра глътка и неволно засмукаха въздух през пламналите си устни. Бяха пиячи на бира и трудно понасяха твърдия алкохол.
— Как приключи преследването на Джак Степълтън? — гръмко попита Юри. — Първата част беше доста вълнуваща…
Кърт и Стив се спогледаха.
— Не особено добре — призна с въздишка Кърт. — В парка го изпуснахме… Още една причина да изтеглим операцията за утре.
— Напълно ли сте готови?
— Да — кимна Стив. — Фалшивата аларма ще се включи някъде към девет и двадесет и пет. Това означава че в девет и половина ние ще бъдем на обекта.
— Аз също съм готов да започна в девет и половина — кимна Юри. — Да пием за това…
Чашите отново звъннаха.
Кърт избърса устните си с длан.
— Докато пътувахме насам ни хрумна една идея — промърмори той. — Може би ще бъде по-добре да използваме цялото количество антракс във федералната сграда и да забравим за парка…
— Не, аз искам парка! — поклати глава Юри.
— Ами какво ще стане, ако настояваме? — присви очи Кърт.
Юри стреснато ги изгледа.
— Късно е да настоявате — поклати глава той. — Камионетката за пестициден контрол вече е заредена с другите три кила…
— А не можем ли да ги разтоварим?
— Не, защото антраксът е в барабана — поклати глава Юри.
— За разтоварването му трябва да се демонтира целия барабан и да се свали в лабораторията, при това само в облекло за химическа защита…
— Защо не е в пластмасови черва като нашия? — присви очи Кърт.
— Защото оборотите на барабана са прекалено мощни и пластмасата няма да издържи…
— Ясно — кимна Кърт и остави чашата си на масата. — Това беше само идея… Хайде да товарим и да тръгваме. Утре ни чака много работа.
Прехвърлиха се в кухнята. Юри се насочи към плота да вземе хавлиената кърпа, а Кърт и Стив се надвесиха над пластмасовите кренвирши. Не посмяха дори да ги докоснат.
— Сигурен ли си, че няма опасност? — попита Кърт.
— Няма, стига да не разкъсате опаковката — кимна Юри и протегна ръка да вземе първия пакет. Двамата му партньори неволно отстъпиха назад.
— Външната част на опаковката е напълно обеззаразена — увери ги Юри. — А след това е обезвъздушена и запечатана…
— Ръката му с кренвирша се насочи към Кърт, който поклати глава и махна по посока на Стив.
Юри пусна опаковката в леко треперещата длан на Стив. Тя увисна, тъй като дължината й надминаваше двадесет сантиметра.
— Колко души може да убие това количество? — попита Стив и лекичко подхвърли кренвирша в ръката си.
— Двеста хиляди, стига да бъде разпръснато равномерно — отвърна Юри.
— Вентилационната система на федералната сграда със сигурност ще свърши тази работа — ухили се Кърт и отвори брезентовата торба: — Хайде, да опаковаме стоката както трябва!
Юри му подаде хавлиената кърпа, която бе използвана за подложка. Стив внимателно положи кренвирша върху нея, а самият Кърт се зае със следващия.
— Няма нужда да пипате толкова нежно — усмихна се Юри. — Пластмасата на опаковката е изключително здрава. Няма начин да я скъсате с голи ръце.
Набрал кураж от тези думи, Кърт бързо вдигна останалите три опаковки от масата и ги положи в торбата. Най-отгоре пусна жълтия плик с инструкциите, завърза отвора и я подаде на Стив.
— Предполагам, че това е всичко — промърмори той.
— Желая ви успех — отвърна Юри.
Кърт започна да се обръща към него, а ръката му се плъзна към автоматичния „Глок“, скрит на кръста му. С бързо, но плавно движение дулото се стрелна към главата на Юри. Руснакът зяпна, очите му се разшириха от ужас.
Кърт натисна спусъка. Куршумът попадна в центъра на челото, малко над веждите. Изригна фонтан от кръв и натрошени костици, който обля хладилника. Тялото се строполи на пода като подсечено, сякаш някой му бе отнел краката.