Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Жена ми предпочиташе готова храна за вкъщи, а аз се храня навън — сви рамене руснакът.
Младата жена кимна и се зае с проверка на кухненските шкафове. Не откри нищо подозрително, дръпна се в средата на помещението и бавно го огледа.
— Не виждам никакви пособия за домашно консервиране — промърмори тя.
— Нещата са долу, в мазето — отвърна Юри.
— Това означава, че жена ви все пак се е занимавала с домашна стерилизация, така ли? — обърна се да го изгледа Лори.
— Сега се сещам, че преди време го правеше — кимна онзи.
— Нещо да е останало?
— О, не знам — сви рамене Юри. — Отдавна не съм надничал долу. Но тя ходеше редовно…
— Може ли да хвърлим едно око? — попита Лори и хвърли кос поглед към Джак, който явно беше изненадан от желанието й.
— Защо не? — сви рамене Юри и отвори една от вратите, зад които се видя дървено стълбище.
Лори и Джак размениха объркани погледи и бавно го последваха надолу. Юри се справи бързо с ключалката на масивния коридор и бутна тежката врата. На крачка от нея имаше още една врата, с метално покритие, зад която вероятно се намираше малък склад.
Лори и Джак пристъпиха в антрето, очите им с недоумение пробягаха по костюма за химическа защита и пластмасовите туби с белина. В ноздрите ги удари острата миризма на хлор, примесена с нещо гниещо. — До ушите им долетя бученето на включен вентилатор. Недоумението в очите им нарасна.
Юри спря до вратата на склада и посочи с пръст към вътрешността му:
— Мисля, че това ви интересува…
Лори и Джак пристъпиха напред и надникнаха в тъмната стаичка. Юри незабележимо се плъзна зад тях и им даде достатъчно време да разгледат епруветките, бурканите с хранителен разтвор и биологичните филтри.
— Защо не влезете по-навътре? — подхвърли той.
Двамата се обърнаха и едновременно ахнаха. Руснакът беше насочил пистолет право в тях.
— Моля, влезте вътре — покани ги с равен глас той.
— Видяхме достатъчно — отвърна с преднамерено небрежен тон Джак, опитвайки се да не гледа пистолета. Направи крачка в обратна посока и добави: — Мисля, че е време да тръгваме…
Юри вдигна пистолета и без колебание натисна спусъка. Горе би се замислил, но тук изстрелът положително нямаше да бъде чут от никого, особено при включен вентилатор. Въпреки всичко трясъкът в затвореното помещение беше оглушителен. Куршумът се заби в една от носещите греди на тавана, посипа се прах. Лори изпищя.
— Следващият път ще се прицеля — обеща със същия равен глас Юри.
— Недейте — спря го Джак. — Няма смисъл да стреляте пак. — Гласът му изгуби игривостта си. Вдигна ръце и започна да отстъпва към вътрешността на складчето, побутвайки Лори пред себе си.
— Отдалечете се от вратата! — заповяда Юри.
Двамата се подчиниха, гърбовете им опряха в циментовата стена. Кръвта се беше оттеглила от лицата им. Бяха бледи почти колкото напръсканата с вар стена.
Юри направи крачка напред, затвори вратата и щракна катинара. Отстъпи назад и внимателно огледа халките. Предназначението им беше да попречат на достъпа отвън, но имаха всички шансове да се справят и с обратната ситуация.
— Няма ли да си поговорим? — подвикна отвъд вратата Джак.
— При всички случаи — отвърна Юри. — Иначе едва ли ще можете да ми помогнете…
— Ще трябва да ни обясните за какво става въпрос… Но това ще стане по-лесно, ако не викаме през затворената врата.
— Няма да излезете оттук преди да изминат няколко дни — хладно го уведоми Юри. — Затова се настанете удобно. На един от рафтовете има дестилирана вода, но за съжаление тоалетна няма…
— Благодаря, много сте любезен — отвърна Джак. — Все пак горе ще ни бъде доста по-удобно. Обещаваме да не ви създаваме неприятности…
— Млъкнете и слушайте! — грубо го прекъсна Юри и погледна часовника си. Наближаваше единадесет. — Първо: след няколко минути тук ще се появят представители на Арийската народна армия. Това говори ли ви нещо?
— Разбира се — отвърна Джак.
— Значи знаете, че те искат да ви видят мъртъв… Всъщност, аз съм много изненадан, че още сте жив. Те обещаха да ви ликвидират още днес следобед. В момента, в който научат, че сте тук, веднага ще дойдат да ви гръмнат… Но аз ви искам жив.
— Е, по този въпрос поне имаме съгласие — въздъхна Джак.
— Онези са себични и съвсем луди — подхвърли унило Юри.
— И аз останах със същото впечатление…
— Разполагат с много оръжие и изгарят от нетърпение да го използват.
— И това го усетих.
— Затова ви съветвам да си траете докато са тук — рече Юри. — Това звучи разумно, нали?
— Разбира се — кимна Джак. — Но преди малко споменахте нещо за помощ…