Вектор
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вектор». Краткое содержание книги:
Д-р Джак Степълтън и д-р Лори Монтгомъри (които познаваме от „Хромозома 6“ и „Заплаха“) се сблъскват с нови два странни случая в практиката си на съдебни патолози. Първата жертва, на която попадат, е Джейсън Папарис — заможен търговец на килими. Когато пристига и втората жертва — младият привърженик на „скинхедс“ Брад Касиди — лекарите все още не виждат никаква връзка между двата случая. Но не след дълго в хаоса започва да прозира система: това не са нещастни случаи, а преднамерени убийства с далечен прицел. А пред размаха и безчовечността на замисъла и най-хладнокръвният би потреперил от ужас. От Джак и Лори зависи дали ще успеят да сглобят пъзела навреме — преди да се е разразило непоправимото…
В характерния си стил Р. Кук е създал хипнотична смес от въображение и реалност, основана върху последната дума на био-технологиите. „Вектор“ е сред най-доброто, създадено от краля на медицинския трилър.
— Утре сутринта Арийската народна армия и аз самият трябва да използваме биологично оръжие на територията на Манхатън — започна Юри. — Заплахата е съвсем реална, тъй като тук, в тази лаборатория, аз успях да получа доста внушително количество антракс на прах… Предполагам, че като лекари вие вече сте разбрали, че става въпрос за лаборатория…
— Подозирахме нещо такова — промърмори Джак. — Особено след като ни затворихте в това помещение, което твърде много ми прилича на склад за микробиологични продукти…
— Такова е — увери го Юри. — А сега за помощта… Искам от вас да направите така, че светът да разбере за моето участие в утрешната операция…
Не получи отговор. Лори и Джак шепнешком се съвещаваха.
— Чухте ли ме? — повиши глас руснакът.
— Питахме се дали сте произвеждал и ботулинов токсин… — промърмори оттатък дебелата врата Джак.
— Опитах се — призна Юри. — Но посявката растеше твърде бавно. Нямаше да ми стигне времето за производство на достатъчни за оръжие количества…
— А какво стана с нея? В канала ли е изхвърлихте?
— Това е без значение — изгуби търпение Юри. — Важното е какво ще стане утре с антракса…
— Съгласни сме с вас — кимна Джак. — И сме готови да направим така, че да получите своята част от славата…
— За всеки случай ще ви дам всички подробности за утрешната акция — рече след кратко колебание Юри. — Това ще ви направи достоверни свидетели…
— Целите сме слух — отвърна Джак.
— Ако Арийската народна армия се появи, сигурно ще прекъсна — предупреди Юри.
— Тогава да не губим повече време! — подкани го Джак.
През следващите десетина минути руснакът ги запозна с плановете за двете операции, включително с намеренията на Кърт и Стив да пуснат антракс в климатичната инсталация на федералната сграда „Джейкъб Джавитс“, като едновременно с това блокират датчиците за противопожарна защита. Описа и това, което възнамеряваше сам да направи — кратка екскурзия до Сентрал Парк с крадената камионетка на фирмата за пестициди и включването на специализираното й оборудване, също заредено с антракс. Приключи с очакваните жертви на своя план. Според изчисленията му щяха да загинат около един милион души, плюс-минус стотина хиляди. Накрая каза, че очаква антраксът да се разпространи в радиус от около осемдесет километра над Лонг Айлънд. Спести им единствено плановете за личното си спасение.
— Къде сте усвоил всичко това? — попита Джак след минута на смаяно мълчание.
— Наистина ли ви интересува? — попита поласканият Юри.
— Вече ви казах, че целите сме слух…
Двадесет и втора глава
Сряда, 20 октомври, 23.15 часа
Кърт вкара тежкия додж рам в алеята Оушънвю и го насочи покрай неизбежните кофи за боклук.
— Защо по дяволите не си прибират кофите за боклук в дворовете? — нервно попита той.
— И аз се питам същото — промърмори Стив. — Трябва да ти кажа, че посещенията в тая дупка изобщо няма да ми липсват…
Кърт спря пред гаража на Юри и изключи мотора.
— Дано е приготвил материала, защото всичко останало е готово — промърмори той. — Извадихме късмет, че капитана е в отпуска. Идеята ти веднага след операцията да си подадем молбите изобщо не ми допадна. Капитанът моментално щеше да надуши нещо. Но заместникът му е тъпак и с него ще се оправим лесно…
— Всичко върви по план — кимна Стив. — Утре по това време ще бъдем в западна Пенсилвания и ще гледаме по телевизията какво става в Ню Йорк.
— Колко бройки от малките детонатори взе?
— Дузина — отвърна Стив. — Просто за всеки случай.
— А пистолета си носиш ли?
— Разбира се.
— Тогава да вървим! — отсече Кърт, слезе от кабината и вдигна торбата за инструменти от гумиран брезент, който бе отмъкнал от пожарната. Предварително я беше огледал за остри предмети, тъй като не искаше да допусне гаф в последния момент.
Мълчаливо закрачиха към вратата. Кърт почука и започна да потропва с крака, за да се стопли. Небето се беше оцъклило, температурата на въздуха рязко падна, но двамата приятели бяха само по тениски. Кобурите им бяха отзад, небрежно покрити от фланелките.
— Какво става, по дяволите? — промърмори Кърт след като напразно изчакаха появата на Юри. Дръпна пробитата рамка против комари и заблъска с юмрук по плота на същинската врата. — Ако го няма, направо ще го…
В същия момент вратата рязко се отвори.
— Извинявам се — рече задъхано Юри. — Бях долу… Кърт заплашително го изгледа и бавно влезе в антрето.
Стив го последва. Руснакът старателно заключи след тях.