През пустинята

— Хиляда — командвана от един миралай, при когото има и един алай емини.[142] Аз познавам миралая. Някога той уби жената и двамата синове на пир[143] Камек и се казва Омар Амед.

— Знаеш ли къде се събират?

— Тези, които трябва да тръгнат към бедуините, се крият в развалините на Куюнджик. От моите съгледвачи разбрах, че се канят да потеглят вдругиден. Останалите обаче ще са готови едва по-късно.

— Мисля, че си погрешно осведомен от съгледвачите си.

— Как така?

— Наистина ли вярваш, че Шакиб Халил паша ще докара войски чак от Диарбекир, за да ги използва срещу източните кюрди? Не му ли е по-близо втори пехотен полк от Иракската дивизия, намиращ се в Сюлеймание. И не се ли състои трети полк в по-голямата си част от кюрди? Вярваш ли, че той ще допусне грешката да изпрати триста души от тях срещу собствените им съплеменници?

Али бей сериозно се замисли, а после каза:

— Говориш умни думи, но не ги разбирам.

— Частите, които са в Куюнджик, имат ли при себе си топове?

— Не.

— Когато се предприема поход в равнината, се вземат и оръдия. А част, която няма такива, е определена по-скоро за бойни действия в планините.

— Тогава моят съгледвач се е объркал. Хората, които са скрити в развалините, няма да тръгнат срещу бедуините, а за Амадие.

— И ще потеглят едва вдругиден, нали така? Тогава ще пристигнат тук тъкмо за празника ви.

— Ефенди!

Джесидът каза само тази дума, но в тона му се криеше ужас.

— Помисли, че нито западната или източната част на Шейх Ади, а само южната и северната са достъпни за войските! — продължих аз. — На десет часа път оттук, на юг, край Мосул се събират хиляда души, а на дванайсет часа път оттук в Амадие се обединяват петстотин души. Шейх Ади ще бъде обграден и няма да е възможно никакво бягство.

— Господарю, наистина ли така е замислено?

— Действително ли вярваш, че петстотин души са достатъчни, за да нахлуят в земите на кюрдите от Беруари и Бухтан, Тияри, Кал, Хакиари, Турк, Гара, Бос Даг и Шуируан? Още на третия ден кюрдите ще им противопоставят шест хиляди воини.

— Имаш право, те ще се отправят към нас!

— След като се убеди, че съществува такава опасност, чуй следното: от устата на самия мютесариф знам, че иска да ви нападне в Шейх Ади.

От разговора ми с Шекиб Халил му разказах всичко, което потвърждаваше моите заключения. Като свърших, той стана и направи няколко крачки напред-назад.

— Благодаря ти, ефенди, че спасяваш всички нас! Ако ненадейно ни нападнат хиляда и петстотин войници, с нас ще е свършено. Сега обаче ще ми бъде много приятно, ако те наистина дойдат. Пашата умишлено ни залъгва, че сме в безопасност, за да ни подмами да тръгнем на поклонение към Шейх Ади. Много хитро е измислил всичко, но едно нещо не е предвидил: мишките, които иска да хване, ще бъдат толкова много, че ще могат да смачкат котките. Добре би било засега на никого да не казваме това, за което току-що говорихме. Разреши ми да се отдалеча за малко.