През пустинята

— Сихди, я виж там! — каза Халеф. — Познаваш ли го? Той ми показа едно магаре, вързано до входа на къщата. Наистина това беше магарето на нашия бюлюк емини! Скочих от седлото и влязох вътре. Тогава чух тънкия фалцет на храбрия Ифра:

— Ти наистина ли няма да ми дадеш друго жилище?

— Нямам друго — сухо отвърна един глас.

— Ти си кехаята[137] тук, трябва да намериш.

— Вече ти казах, че нямам друго. В Баадри е пълно с поклонници и няма повече свободни места. Защо твоят ефенди не носи палатка със себе си?

— Моят ефенди ли? Той е емир, велик бей, който е по-прославен от всички джесидски князе.

— И къде е той?

— Емирът ще дойде по-късно. Най-напред трябва да залови един пленник.

— Да хване пленник ли? Да не си луд?

— Един избягал пленник.

— Аха!

— Той има ферман от султана и още един ферман, и много писма от мютесарифа, а ето ти и моето удостоверение.

— Твоят господар трябва да дойде лично!

— Какво? Той има право на диш-параси, а ти казваш, че трябва лично да дойде? Ще говоря с шейха.

— Той не е тук.

— Тогава ще говоря с бея.

— Иди при него!

— Да, ще отида. Аз съм бюлюк емини на султана, имам трийсет и пет пиастъра месечна заплата и не ме е страх от някакъв си кехая. Чуваш ли?

— Да, трийсет и пет пиастъра на месец! — чух го да казва почти весело. — И какво още получаваш?

— Какво още ли? Ще ти кажа. Два фунта хляб, седемнайсет лота месо, три лота масло, пет лота ориз, един лот сол и лот[138] и половина подправки дневно, освен това също и сапун, растително масло и смазка за ботуши. Разбра ли? А ако се надсмиваш над носа ми, който вече липсва, ще ти разкажа как го изгубих. Това се случи, когато бяхме пред Севастопол, Намирах се сред истински дъжд от куршуми…

— Нямам време да те слушам. Да кажа ли на бея, че искаш да говориш с него?

— Кажи му! Но не забравяй да споменеш, че няма да позволя да ме отпратите току-така!

Значи моята особа беше предмет на този шумен разговор. Влязох, последван от Мохамед Емин и Халеф. Кехаята тъкмо се канеше да отвори една врата, но при появата ми отново се обърна.

— Ето, идва самият емир! — каза Ифра. — Сега ще ти заповяда да се подчиниш!

Най-напред се обърнах към бюлюк емини:

— Ти тук? Как стигна до Баадри?

По лицето му се изписа леко смущение, но той не ми остана длъжен:

— Не ти ли казах, че ще избързам напред, твое превъзходителство?

— Къде са другите?

— Калкмъш дитмиш! (Изчезнаха, офейкаха, духнаха!)

— Накъде?

— Не знам, ефенди.

— Сигурно си видял!

— Само малко. Когато пленникът избяга, всички се спуснаха след него, също и моите хора и арнаутите.

— А ти защо не ги последва?

— Беним ешек — магарето ми не искаше, господарю. А освен това трябваше Да тръгна за Баадри, за да ти осигуря подслон.

— А ти видя ли добре избягалия пленник?

— Че как можех да го видя? Бях легнал на земята по очи, а когато станах, за да се включа в преследването, той вече беше изчезнал.