Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Същата нощ, дълго след като Даяна беше заспала в прегръдката му, Марк продължаваше да лежи буден. Опитваше да измисли как да накара Ричард Девънпорт да даде писмено съгласие на Даяна, за да се омъжи за него. Чичо й щеше да има финансови затруднения, така че би приел рушвет. Но Марк не можеше да си позволи да възнагради човека, който беше вкарал Даяна в лудница.
Разбира се, би могъл да принуди Ричард с опряно в тила му дуло на пистолет, но това щеше да доведе до нова разправия в съда, а на Даяна достатъчно й беше минало през главата. Марк просто ще трябва да притисне хищниците до пълната им капитулация…
Погледна надолу и се загледа в миглите, спокойно отпуснати върху страните й. Беше вече купил сватбените дрехи и бе надписал поканите. Едва издържаше да дочака момента да види как виолетовият цвят на очите й щеше да стане още по-наситен, когато й предложи отново да се венчаят.
На осемнадесетия си рожден ден Даяна се събуди в голямото легло на хотел Савой в Лондон. Ако управата на хотела знаеше, че бракът им е анулиран, нямаше да им дадат апартамент, независимо, че Марк беше граф. Реши да се облече в червено за срещата с леля си и чичо си, тъй като Прудънс смяташе, че никоя почтена жена не носи червено. Даяна стегна връзките на роклята си, намести щраусовото перо и избра един червен чадър с много волани за всеки случай, ако й потрябваше някакво оръжие.
Най-напред се отбиха при адвокатите Честъртън и Барлоу, където Даяна положи подписа си под половин дузина правни документи, след това отидоха с карета до Гросвенър Скуеър.
Семейство Девънпорт бяха прекарали последната седмица в Бат. Преди четири дни, когато съдът анулира женитбата на Даяна, те отидоха в Хардуик Хол, за да подновят попечителството си. Когато господин Бърк ги информира, че лейди Даяна не е там, пропиляха цял ден да я издирват, като пропуснаха да проверят шлепа.
След като господин Бърк подхвърли, че птичката е излетяла за Бристол, те се понесоха натам. Противният Бърк очевидно умираше от смях с тях. Сега, когато вече беше твърде късно, Даяна има смелостта да влезе и да накара иконома да съобщи за нея!
— Добър ден, Ричард! Добър ден, Прудънс! Как са старите болежки?
Черните очи на графа на Бат светнаха одобрително, като видя как Прудънс отвори широко уста и след това стисна устни.
— Не мога да си представя как имаш наглостта да се появяваш, след като стана скандална личност както за Лондон, така и за Бат.
— Винаги съм имала дързост в запас, Прудънс — усмихна се Даяна. — Направихте всичко възможно да ме подчините, но както виждате, нито една от вашите интриги не мина.
Прудънс вирна високомерно брадичка и впери поглед надолу по дългия си нос:
— Поне имах удоволствието да анулирам женитбата ви!
„В огън да гориш проклета, Прудънс, все още можеш да ме нараняваш.“
— Може ли една дума насаме, Девънпорт? — тихо попита графът.
Останала сама с Прудънс, Даяна беше решена да скрие, че е уязвена.
— Бракът е само лист хартия, Прудънс, и изобщо не е от значение за мен.
Прудънс се усмихна жестоко.
— Не и когато е обявен за невалиден с още по-важен лист хартия наречен анулиране.
— След като толкова много обичаш листа хартия, ето ти още един от мен! — Даяна бръкна в плетената си чанта и й връчи един документ.
— Известие за отнемане на имущество? — изпищя Прудънс.
— Няма нужда да бързате, стига да освободите къщата до полунощ.
— Ти, малка кучко! — извика Прудънс и пристъпи застрашително към нея.
— Внимавай, Прудънс, или ще ти направя една инжекция „Богнър“.
— Какво?
— Ще забия чадъра в задника ти и ще го разтворя!
Глава 39
Графът се забавляваше за сметка на Ричард Девънпорт. Подаде му свитък с юридически документи, които бяха толкова смъртоносни, колкото всеки един пистолет.
Ричард го погледна предпазливо.
— Нека задоволя любопитството ти. С настоящето се нарежда да се извърши пълно разследване на документите за финансовото състояние на наследството на лейди Даяна.
Ричард пребледня.
— Този те държи отговорен за незаконно отвличане този за незаконно въдворяване.
— Бяхме в законното си право като попечители.
— Но без истинска причина.
— Момичето беше полудяло. Смяташе, че се е върнала назад във времето.
— Само вие, аз и д-р Уентуърт сме я чували да споменава Аква Сулис, а докторът и аз ще го отречем.
— Доктор Богнър е свидетел — обяви Ричард.
— Доктор Богнър е закъсал дори повече от вас, Девънпорт. Опасявам се, че той има броени дни като лекар, както и вие като адвокат. О, забравих да спомена, че с настоящето Ви обвиняват в незаконно присвояване. Като човек на закона вие знаете какво ви очаква.