Пир за врани

Всеки ден в Къщата на Черното и Бялото идваха поклонници. Повечето идваха сами и седяха сами; палеха свещи на един олтар или на друг, молеха се до езерцето, а понякога плачеха. Някои пиеха от черната чаша и заспиваха; повечето не пиеха. Нямаше служби, нито песни, нито хвалебни пеани, за да умилостивят бога. Храмът никога не беше пълен. От време на време някой поклонник молеше да се види с жрец и милият човек или бездомничето го отвеждаха в светая светих, ала това се случваше рядко.

Покрай стените стояха трийсет различни богове, обкръжени от мъничките свещи. Плачещата жена беше любимата на стариците, забеляза Аря; богатите предпочитаха Лъва на нощта, бедните — Качулатия скитник. Войници палеха свещи на Бакалон, Бледото чедо, моряци — на Луннобледата дева и на Мерлинг краля. Странникът също си имаше олтар, макар че при него не идваше почти никой. Повечето време в краката му гореше само една свещ. Милият човек каза, че това не било важно.

— Той има много лица и много уши да чува.

Хълмът, на който се издигаше храмът, беше разровен като кошер от проходи, изсечени в скалата. Килиите за спане на жреците и послушниците бяха на първото ниво, Аря и слугите спяха на второто. Най-ниското ниво беше забранено за всички освен за жреците. Там беше тяхната светая светих.

Когато нямаше работа, Аря беше свободна да обикаля навсякъде където й хрумне из подземните зали и складове, стига да не напуска храма, нито да слиза до третото подземие. Веднъж намери стая, пълна с оръжия и брони: шлемове с пищна украса и интересни стари нагръдни брони, мечове, ками и ножове, арбалети и дълги копия с листообразни остриета. Друга зала беше пълна с облекла — дебели кожи и разкошни коприни в стотици цветове, редом до купища миризливи дрипи и изтъркани груби дрехи. „Трябва и зали със съкровища да има“, реши Аря. Представи си купища златни плочи, торби със сребърници, сапфири, сини като морето, нанизи едри зелени бисери.

Един ден милият човек неочаквано се натъкна на нея и я попита какво прави. Тя му каза, че се е изгубила.

— Лъжеш. Още по-лошо, лъжеш лошо. Коя си ти?

— Никоя.

— Още една лъжа — въздъхна той.

Уизи щеше да я скъса от бой, ако я хванеше да лъже, но в Къщата на Черното и Бялото беше друго. Когато помагаше в кухнята, Умма понякога я тупваше с черпака, ако й се изпречеше на пътя, но иначе никой не й вдигаше ръка. „Вдигат си ръцете само за да убиват“, помисли тя.

С готвачката се разбираше съвсем добре. Умма тикваше нож в ръката й, посочваше й лук и Аря почваше да кълца. Умма я бутваше към някоя купчина тесто и Аря почваше да меси, докато Умма не кажеше спри. (Спри беше първата дума на браавошки, която научи). Умма й подаваше риба и Аря почваше да чисти костите, да я реже на тънки резенчета и да я валя в орехчетата, които стриваше Умма. Солените води, обкръжаващи Браавос, гъмжали от всякакви видове риба, миди и раци, обясни милият човек. От юг в лагуната се вливаше мудна кафява река, лъкатушеща през широко пространство от тръстики, приливни езера и кални плитчини. В нея беше пълно с черни и бели миди, сърцевидни миди и мускусни миди, жаби и водни костенурки, кални раци и леопардови раци, и раци пълзуни, червена змиорка, черна змиорка и гола змиорка, миноги и стриди; цялото това изобилие често се появяваше на дървените маси, на които се хранеха слугите на Многоликия бог. Някои вечери Умма подправяше рибата с морска сол и лют пипер, или изпичаше змиорките със скълцан чесън. А понякога, много рядко, дори използваше шафран. „На Гореща баница щеше да му хареса тук“, мислеше Аря.