Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Вътрешният люк се заключи с прищракване. За няколко изнервящи минути не се случи нищо, след което спасителната капсула потрепери, когато отделението й започна да се наводнява. Люковете на външната обвивка на тайфуна се отвориха и с гръмотевичния трясък на сгъстен въздух капсулата беше изхвърлена навън.
Ударът запрати Нина върху Чейс. Цифровият уред за измерване на дълбочината бързо преброи до нула и още преди да успеят да се съвземат от силното разтърсване, плясъкът на вода и лекото поклащане им подсказаха, че вече са на повърхността.
Отдолу се разнесоха бумтене и скърцане — Тайфунът най-после беше стигнал морското дъно. Нина погледна разтревожено Чейс и отметна кичур мокра коса от лицето си.
— Ами ако реакторите на подводницата се взривят?
— Няма — успокои я Чейс. — Те не работят на този принцип. Обвивката им е здрава, ще успеят да ги извадят, без да изтече много гадост. — Той я погали по бузата и огледа вътрешността на капсулата. Освен люка, през който бяха влезли, на тавана имаше друг с малки амбразури. — Мисля, че сега е моментът да ни хванат, докато се натискаме.
Нина изсумтя.
— Как да ти кажа, плуването в ледена вода не ми действа твърде предразполагащо.
— Но пък прави чудеса със зърната на гърдите ти.
— Хей!
Чейс се засмя уморено, след което отмести Нина от скута си и се изправи, поглеждайки към защитното пластмасово покривало на панела в дъното на капсулата.
— Виж дали отдолу няма радиостанция.
Нина повдигна покривалото, а той надникна през амбразурата. В панела наистина имаше радио, както и още нещо.
— Тук има рул и компас.
— Виж дали можеш да я подкараш. — Чейс погледна към брега. Силните лампи на дока обливаха тъмните скали с ярка светлина — а на билото на хълма гореше някогашното съоръжение на Васюкович, над което се издигаха гъсти кълба дим и се сипеше пепел. — Господи. Джак наистина попиля всичко. — Той се зачуди какво ли се е случило с агента на DARPA; Мичъл едва ли беше побягнал към носа на тайфуна, защото се беше паникьосал. Той имаше някакъв план. Чейс се обърна и се загледа в морето.
Някъде на хоризонта проблесна нещо, едва забележима белота на фона на мрачната вода. Вълните се разбиваха в някакъв плаващ предмет.
Тракането на електрически стартер беше последвано от боботене на двигател.
— Чиста работа, а? — каза Нина.
— Да. Да виждаш някакъв бинокъл наоколо?
Тя претърси отделението под таблото за управление и освен бинокъл намери и медицинска аптечка.
— Дай да ти почистя раните — каза тя, като му подаде бинокъла.
— След малко. — Чейс огледа хоризонта. — Мътните го взели!
— Какво има?
— Джак си е намерил превоз за вкъщи. — През бинокъла той видя причината за вълните — друга подводница. Смътна червена светлина идеше откъм отворения люк, а около него се суетяха фигури и се опитваха да извадят една надуваема лодка от водата. Въпреки че Чейс не можеше да види лицето на човека, изкачващ се по стълбичката, мечът, който държеше в ръка, го разкриваше.
Щом Мичъл се качи на борда, останалите пуснаха лодката обратно във водата и влязоха през люка. Преди да го затворят, кратко проблясване на светлина освети номера 23, написан върху черния метал, след което всичко се скри. Подводницата се раздвижи; той я проследи с поглед, докато изчезне под повърхността, което беше направено с изненадваща скорост.
— Копелето си е повикало подводница да го чака — каза той на Нина. — Щом излязат от руски води, най-вероятно ще го вземе хеликоптер и ще го отведе… там, където е решил да отнесе Екскалибур.
— Господи. — Нина седна и разтърка раменете си с длани, за да се стопли. — Цялата работа е била нагласена от самото начало. А Джак се оказва, какво, четворен агент? По дяволите — продължи тя, сещайки се за нещо, — обзалагам се, че той е накарал Васюкович да убие Бернд — така е щял да бъде сигурен, че ще му помогна да намери меча.
— Нищо не е свършило още — каза Чейс с присвити очи. — Той искаше да те отведе със себе си. Ще пожелае да те върне; трябваш му, за да подкара собствената си система. А тя вече е оръжие.
— Господи. И какво ще правим сега?
Чейс отново погледна през амбразурите.
— Първо трябва да намерим начин да се върнем на брега.
— Това ще ни отнеме известно време — каза Нина, проучвайки пулта за управление. — Май не сме точно на най-бързата моторница. Скоростомерът стига едва до пет!