Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайната на Ескалибур
Тайната на Ескалибур - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на Ескалибур

Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:

Легендарно оръжие…
1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 178
Перейти на страницу:

— Ъъъ, Еди?

— Да?

— Виждам вода. Тя не трябва ли да е отвън?

Той надникна над главата й. Водата наистина бе навлязла в сонарната зала. Стълбата, която беше видял, вече беше напълно залята.

— Гръм и мълнии! Добре, план Б.

— Имаш план Б?

— Не, но ако ти имаш, ще бъде страхотно!

Още незакрепени предмети се разбиха на пода. Микрофонът на комуникационната конзола увисна на кабела си. Подводницата вече се беше издигнала на трийсет градуса и наклонът се увеличаваше. Инклинометърът изтрака, тъй като беше достигнал лимита си.

Щом първата вълна се разби в краката й, Нина отскочи от люка.

— Какво ще кажеш да го затворим? — Тя затръшна тежката метална врата и завъртя заключващото колело няколко пъти, след което посочи към висящия микрофон. — Ами това радио? Не можем ли да се обадим за помощ?

— На кого? Руснаците няма да ни стигнат навреме — ако, разбира се, приемем, че не ни застрелят на място за това, че сме потопили една от ядрените им подводници.

— Може би, но може и да ни кажат как да се измъкнем от това нещо.

— Ако говорят английски… — започна Чейс, но Нина го прекъсна.

— Това телефон ли е? — попита тя, сочейки с пръст един уред на стената до радиостанцията. Като че ли беше монтиран допълнително, нямаше утилитарния и военен дизайн като останалите неща в подводницата.

— Да, сателитен телефон.

— Страхотно! — Тя се изкатери по закованите за пода крака на чертожните маси и се изкачи върху перископа, за да стигне до конзолата.

— На кого ще се обадиш? — попита я Чейс, който я следваше объркан.

Нина потисна почти автоматичния импулс да извика „На ловците на духове!“.

— На някой, който разбира нещо от подводници! Колко е часът сега в Ню Йорк?

Чейс погледна към часовника си, но видя само гола кожа: часовникът му беше конфискуван преди да влязат в съоръжението на Васюкович.

— Не знам, май някъде късно след обяд.

— Да се надяваме, че все още е в офиса си… — Тя вдигна слушалката и я притисна към ухото си, след което натисна зеления бутон на телефона. Чу сигнала. — Да! — Тя набра номера по памет и зачака, като непрекъснато променяше позицията си заради накланянето на пода.

Чу се изщракване, последвано от глухи статични пропуквания.

— Работи! — извика тя, щом се чу сигналът за позвъняване. След няколко секунди се обади рецепционистката на АСН в Ню Йорк. — Лола! Обажда се Нина Уайлд. Случаят е спешен — веднага трябва да ме свържеш с Мат Трули!

Лола не изгуби време в задаване на излишни въпроси, а веднага набра вътрешния номер на Трули. Ново иззвъняване, две, три…

— Ало? — каза Трули.

— Мат! Обажда се Нина.

— Хей, какво става?

— О, нищо особено. Само дето двамата с Еди сме затворени на борда на една потъваща руска подводница.

Дори със задължителното закъсняване при сателитна връзка, на Мат му трябваше доста време, за да отговори.

— Наистина ли?

— Да! Наистина! Нали каза, че си бил на руска подводница — кажи ни как да се измъкнем от тук!

— Бил съм на една руска подводница, но те всичките са различни. Какъв модел е?

— Ами… голям! Еди, какъв модел е подводницата?

— Тайфун — отвърна Чейс.

— Тайфун — повтори тя. — Намираме се на мостика и не можем да стигнем до стълбата зад нас, защото е под вода!

— Когато казваш мостик какво имаш предвид? Наблюдателницата или главната контролна зала?

— Какво? — Нина поклати отчаяно глава. — Второто! Мат, ние ще умрем! Измъкни ни от тук!

— Никога не съм бил на Тайфун — качвал съм се само на Сиера! — възрази Трули. — Но пък съм чел доста за тях. Чакай да помисля.

Нина му даде точно три секунди.

— Мат!

— Добре, добре! Щом не можете да стигнете до наблюдателната зала, би трябвало да има спасителни капсули от двете страни на контролната зала.

— Би трябвало?

— Ами руснаците не са качили плановете й в интернет! Но в корпуса има големи люкове, и във всичко, което съм чел пише, че те трябва да водят до спасителните капсули.

— Добре! Страхотно! Как да стигнем до там?

— Не знам! Ако няма директен достъп до там, ще трябва да заобиколите през кърмата.

1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 178
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)