Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Нина погледна към затворения люк, който водеше към кърмата.
— Минаването отзад е изключено. Задницата на това нещо потъна първа!
— Тогава ще трябва да заобиколите отпред.
Тя погледна напред — и нагоре. Предният люк сега се намираше над главата й, защото подът се беше наклонил на 40 градуса.
— Да, страхувах се, че така ще кажеш.
— Нина! — извика предупредително Чейс, като посочи към един от панелите пред мъртвия матрос. Преди известно време беше разбрал, че това е уред за измерване на дълбочината, но не му беше обръщал внимание, докато тайфунът все още си беше на повърхността. Но той беше започнал да отчита дълбочината… и то все по-бързо. — Потъваме! Трябва да се махаме от тук!
— Мат — каза Нина, — ако си прав за спасителните капсули, ще получиш голям подарък за благодарност от двама ни.
— А ако съм сгрешил?
— Ами приятно ми беше да работя с теб. Сбогом! — Тя остави слушалката и се премести до конзолите.
Чейс се придвижи зад нея.
— Спасителни капсули?
— Да се надяваме. Каза, че има по една от всяка страна на контролната зала.
— Мамка му, досега сигурно са се наводнили.
— Ето го пак прочутия британски песимизъм! Престани!
Вратата на горния люк зееше отворена. Нина се вкопчи в конзолата и протегна ръка към рамката му. Чейс я буташе отзад, докато не прескочи от другата страна, след което се изкачи след нея. Озоваха се в тесен коридор, който минаваше през цялата подводница; пред тях се намираше един затворен люк, но Нина се интересуваше повече от разклоненията вляво и вдясно, които според Трули водеха до двете страни на контролната зала.
— Този не е наводнен — каза тя, като гледаше наляво.
— Значи тръгваме натам! — извика Чейс, забелязвайки че водата достига до края на другия коридор. Подводницата вече се беше наклонила на четиридесет и пет градуса, стените ставаха подове, водата нахлуваше все по-бързо в свързващия коридор.
— Ох, боже. — Нина хукна наляво и погледна надолу. — Еди! Мисля, че я намерих!
Чейс се приближи. Люкът в края на коридора беше затворен и възпираше порива на водата — поне временно. На около десет фута под тях имаше друг люк, вграден в страничната стена, който имаше хидравлична ключалка. Големият бутон от едната му страна светеше в зелено.
— Чудесно, но трябва да стигнем до него — каза той, шляпайки във водата, която бликаше в краката им и се изливаше в коридора като водопад.
От едната стена на коридора стърчаха метални кутии електрически превключватели. Чейс се спусна по тях и стигна до люка. Наведе се към бутона. Върху него се изливаше вода. Пръските падаха върху превключвателите, предизвиквайки искри. Нина изпищя. Чейс примигна и се хвана за нещо, за което се надяваше, че не е добър проводник, и натисна бутона.
Люкът се отвори. Чейс видя друг, по-малък люк, който се отвори по-бавно и разкри боядисана в бяло цилиндрична камера.
— Това спасителната капсула ли е? — попита Нина.
— Или това, или тоалетна. Идвай.
Нина започна внимателно да се спуска. Водата течеше все по-бързо и все по-голяма част от нея се изливаше върху превключвателите. Надолу по коридора нещо се взриви и димът се издигна нагоре към тях. Пламъците не успяха да се разгорят, защото прииждащата вода ги угаси.
Чейс протегна ръка, за да помогне на Нина, и я упъти към отворения люк на спасителната капсула.
— Хайде, по-бързо…
Подводницата се разтърси, титанът и стоманата стенеха така, сякаш умираха от болка. В дъното на коридора се надигна висока вълна и върху тях се стовариха стотици галони ледена вода. Все още наполовина в коридора, Нина беше ударена от вълната и се плъзна надолу по наклонения коридор.
Чейс бързо протегна ръка и успя да я хване за широкия ръкав на гащеризона й. Част от конците се скъсаха, но той стисна плата здраво в юмрук и Нина се залюля отдолу. Водата започна да се отича, тя се хвана за люка и се издърпа обратно.
— Благодаря — изпъшка, останала без дъх.
Той се усмихна с облекчение.
— Не ми се щеше точно ти да пропуснеш сватбата.
— Аха. И кога точно ще бъде тя?
— О, не започвай отново — изпъшка Чейс, побутна я към люка и запълзя след нея. Вмъкнаха се в капсулата и затвориха люка след себе си. По коридора премина нова вълна и подводницата изстена предсмъртно.
Нина откри панела за управление до входа, бутоните бяха услужливо надписани на руски и светеха в зелено. Тя ги натисна един след друг.