Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
На борда на „Еър Форс Едно“
Президентът си пое дълбоко въздух и се отпусна назад. Бил Сандерсън предаде останалите подробности от разговора с Джон Блейлок и съответното потвърждение от пилота на изтребителя водач, че самолетът е пълен с пътници.
— Мисля, че нашият пилот се изрази най-правилно, господа — каза тихо президентът. — Слава богу. За малко да унищожим над триста души.
Бил Сандерсън въздъхна.
— Е, сър, понякога процедурата дава грешки.
— Ние ще се заемем да променим процедурата, ако трябва и за втори път, Бил. Понякога е добре да погледнеш назад.
Останалите думи на президента бяха заглушени от друго съобщение от водещия „Томкет“.
— База, току-що за пръв път установихме радиовръзка с командира на боинга. Говори по портативно аварийно радио. Казва, че има тежко ранен пътник, който губи кръв и се нуждае от незабавна медицинска помощ, и му трябва разрешение за извънредно кацане в Марсилия.
Бил Сандерсън направи знак на президента да изчака, докато няколко гласа едновременно изпълниха залата за извънредни ситуации, а съобщението на Зверчето продължи:
— Освен това тук има две ескадрили френски изтребители, сър, но не можем да разговаряме директно тях.
Сандерсън изстреля серия от заповеди, после с облекчена въздишка се обърна към президента.
— Командването на френските ВВС приема уверенията ни за самолета.
— Какво им казахме?
— Че… тревогата е наша грешка.
Президентът кисело се засмя.
— Това много ще им хареса, Бил. Ще ми го натякват на следващата среща на високо равнище.
— Несъмнено.
— Как е той? — попита Фил Найт, докато Джени затягаше турникета върху лявата ръка на Брайън Логан.
— Добре — отвърна Логан вместо нея.
Джени вдигна поглед и добави:
— Всичко е под контрол, но ни трябва болница. Бързо.
— Остават само четирийсет и осем километра — отвърна Фил, като леко наклони боинга, за да продължи да лети директно към летището в Марсилия.
— „Меридиън“ шест… — Гласът на един от военните пилоти изпращя от портативната радиостанция.
— Слушам — отговори Фил.
— Предадохме съобщението ви за спешен случай и кулата в Марсилия ви даде разрешение за кацане на писта три-четири, право напред, сър. Вече виждате ли светлините?
Фил погледна към бордовия компютър, който показваше четирийсет и шест километра по права линия до началото на пистата. После погледна през предното стъкло навън, като остави очите си да се съсредоточат върху мигащите светлини на летището и подредените в линия светлини за заход, които пулсираха в далечината.
— Разбрано — каза той по радиостанцията. — Виждам пистата.
— Казаха ни, че в края на пистата трябва да завиете надясно, сър, и да изключите двигателите. Там ще ви посрещнат подвижни стълби и медицинско оборудване.
— Благодаря, флота — отвърна Фил.
Последва пауза, преди гласът да се върне.
— Наистина се радваме, че включихте светлините в салона навреме, сър.
— Разбрано — беше единственото, което успя да отговори Фил.
Фактът, че се бяха измъкнали от гарантирано смъртоносна атака с крилати ракети, все още си пробиваше път в съзнанието му.
— Можеш ли… да направиш нещо за мен? — попита Джени Брайън Логан, с неуверен и слаб глас.
— Разбира се. Какво?
— Моето… куфарче. В първа класа. Моля те, не им позволявай да ме изнесат оттук без него.
— Ще ти го изпратим.
— Не! Искам да кажа, не мога да го оставя.
Джени го изгледа за миг, като си спомни как беше стискал куфарчето.
— Защо? — попита. — Какво има вътре?
Той отново затвори очи от болка за няколко секунди, после леко ги отвори и я погледна отново.
— Лично е.
— Дръж се. Просто се дръж — каза тя.
Фил се опитваше да се съсредоточи върху приближаващата писта. Светлините на пистата изплуваха все по-близо и отвличаха вниманието му от разтърсващия страх, че това може да е последното му кацане като командир. Той спусна колесника, после премина през списъка от инструкции преди кацане и пусна задкрилките докрай, преди да издърпа дроселите и внимателно да вдигне носа. Сетне усети как основният колесник докосва бетона. Беше едно от най-гладките кацания в кариерата му.