Гай-джин
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Библиотека 48
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Гай-джин». Краткое содержание книги:
Преди четири години, когато беше на дванайсет и с възторженото одобрение на майка си, последната и най-любима спътница на баща й, императора Нинко, починал в годината на раждането й, и със също толкова възторженото и необходимо мълчаливо одобрение на император Комей, нейния много по-възрастен доведен брат, качил се на трона след баща й, тя беше щастливо сгодена за приятеля си от детинство, принца Сугауара.
Това стана в годината, когато Бакуфу официално подписаха споразуменията, които отвориха Йокохама и Нагасаки против „волите“ на император Комей, на мнозинството в Двора и откритото мнение на повечето даймио. В годината, когато соно-джой стана боен вик. И в същата година, в която тогавашният тайро И предложи на принца съветник принцеса Язу да се омъжи за шогуна Нобусада.
— Съжалявам — рече съветникът. — Невъзможно е.
— Много е възможно и е от голяма необходимост да обвържеш шогуната с императорската династия и да донесеш мир и спокойствие на страната — бе казал И. — Има ред исторически прецеденти, когато владетели от рода Торанага са се съгласявали да се женят за принцеси.
— Съжалявам — отвърна съветникът, натруфено облечен и фризиран, с почернени зъби, — както добре знаеш, Нейно императорско височество е вече сгодена и ще се омъжи, щом достигне полова зрелост. Както също добре знаеш, и шогунът Нобусада е сгоден за дъщерята на благородник от Киото.
— Съжалявам годежите на такива знатни личности са предмет на държавна политика и се контролират в шогуната; винаги е било така — настоя И. — Той беше дребен, пълен и трудно подвижен. — Шогунът Нобусада развали годежа по свое собствено желание.
— Ах, съжалявам, колко тъжно. Чух, че партията била много подходяща.
— Шогунът Нобусада и принцеса Язу са на еднаква възраст, на дванайсет. Моля, съобщете на Императора, че тайро желае да го осведоми, че шогунът ще има честта да я приеме за съпруга. Те могат да се оженят, щом тя навърши четиринайсет или петнайсет.
— Ще се посъветвам с Императора, но съжалявам, боя се, че вашата молба е невъзможна.
— Със сигурност се надявам, че небето ще води Сина на небето при такова важно решение. Гай-джин са пред портите ни. Трябва да укрепим шогуната и династията.
— Съжалявам, императорската династия не се нуждае от никакво засилване. Колкото до Бакуфу, подчиняването на императорските „воли“ сигурно ще укрепи мира.
И остро реагира:
— Споразумението трябваше да се подпише. Варварската флота и оръжията им могат да ни унищожат, каквото и да си говорим. Ние сме беззащитни! Бяхме принудени да подпишем!
— Съжалявам, това е проблем и грешка на Бакуфу и шогуната — император Комей не одобряваше споразуменията и не желаеше да бъдат подписани.
— Външната политика и светската политика, както и сватбата, която така смирено предлагам, са от абсолютната компетентност на шогуната. Императорът… — И подбра думите си внимателно — властва във всички останали сфери.
— „Останали сфери“? — Преди няколко века императорът управляваше, както беше обичаят от хилядолетия.
— Съжалявам, но не живеем преди векове.
Когато предложението на И бе сметнато от всички противници на Бакуфу за оскърбление на династията, всеобщите протести излязоха наяве. След няколко седмици шиши убиха И заради арогантността му и проблемът отпадна от дневен ред.
Ала след две години тя навърши четиринайсет.
Макар още да не бе жена, императорската принцеса Язу беше съвършена поетеса, можеше да чете и пише на класически китайски, познаваше всички дворцови ритуали, необходими за бъдещето й, и беше все още влюбена в своя принц, а той в нея.
Анджо, който искаше да повиши престижа на шогуната, притискан от все по-нарастващата заплаха, се свърза отново с принца съветник; но онзи повтори вече казаното. Анджо пък повтори казаното от И, ала за учудване на своя противник добави:
— Благодаря за мнението, но съжалявам, императорският управител на Двора Уакура не е съгласен с теб.
Уакура беше надхвърлил четиридесетте мъж с висш дворцов чин, макар и не благородник, който от самото начало бе оглавил ксенофобското движение на благородниците от средна ръка, противници на споразуменията. Като управител на Двора той бе един от малцината, дето имаха достъп до Императора.