Гай-джин

Ръка за ръка, те тръгнаха по лунната пътека.

— Погледни там — рече Йоши внезапно.

Ниско отдолу една от резиденциите пламтеше. Пламъците се извиваха заедно с облаци пушек. Дочуха далечния звън на пожарните камбани и видяха мравуняци от хора, щъкащи наоколо; скоро други мравки се подредиха в редици. От пожара до водните резервоари.

„Пожарът е най-голямата опасност за нас, а не жената — бе писал с необичаен хумор шогунът Торанага в завещанието си. — Срещу огъня можем да се приготвим, но никога срещу жената. Всички мъже и жени на възраст за женене ще сключат брак. Тогава всички селища ще имат резервоари с вода наблизо.“

— Няма да го изгасят, нали, господарю?

— Не. Предполагам, че някой глупак е катурнал лампа или свещник — рече Йоши през стиснатите си устни.

— Прав си, господарю, някой тромав глупак — отзова се Койко веднага, за да го успокои, доловила у него неочакван гняв — не знаеше от какво е. — Радвам се, че ти отговаряш за предпазните мерки срещу пожарите в замъка, така че можем да спим спокойно. Който и да го е направил, трябва да бъде наказан жестоко. Чудя се чий дворец гори.

— Това е резиденцията на Таджима.

— Ах, господарю, продължаваш да ме смайваш — продължи Койко със затрогващо възхищение, чудесно е, че можеш да различаваш с такава бързина един дворец от друг сред стотиците и от толкова далеч. — Тя се поклони, за да скрие лицето си, сигурна, че гори Уатаса и даймио Утани сигурно вече е мъртъв, а нападението е минало успешно. — Ти си чудесен.

— Не, ти си чудесната, Койко-чан. — Йоши й се усмихна, толкова сладка и дребничка, и наблюдателна, и опасна.

Преди три дни неговият нов шпионин, Мисамото, винаги загрижен да докаже колко е ценен, му беше докладвал за слуховете, плъзнали из казармите, за срещите на Утани с красивото момче. Бе заповядал на Мисамото да позволи на прислужничката на Койко да подслуша тайно, а тя да прошепне или на господарката си, или на тяхната мама-сан, или и на двете, ако другите слухове бяха истина: че същата тази мама-сан, Мейкин, беше яростна поддръжничка на Соно-джой и че скришом позволява къщата й да бъде дом и убежище на шиши. Новината трябваше да стигне до шиши, които веднага щяха да реагират на такава великолепна възможност за убийство на висшестоящ. От почти две години негови шпиони държаха нея и къщата й под наблюдение поради тази причина и заради растящата известност на Койко.

Но нито веднъж не бе имал и най-дребно доказателство в подкрепа на теорията си или улика.

„Ах, но сега — помисли си Йоши, наблюдавайки пламъците — Утани сигурно е мъртъв, щом дворецът гори, и вече имам истинско доказателство: шепотът, посаден от прислужничката, бе родил злия плод. Утани беше… е… удар за тях. Както щях да съм и аз, дори още по-голям.“ Полазиха го тръпки.

— Пожарът ме плаши — рече тя, изтълкувала погрешно трепването.