Краля демон [bg]

— Магьосническият съвет ще го приеме за провокация — прошепна Птица на Хан. — Особено като се има предвид войната на юг. Ще заявят, че се нуждаят от амулети, за да обучават младите магове и да защитават Превала срещу Южняците. Ако успеят да убедят кралицата в аргументите си, какво смяташ ще се случи с клановите търговци в града?

Последваха още дискусии относно предпазните мерки срещу възможните размирици в Дола и разни други начини за препитание на семействата, за които търговията е единствен източник на приходи.

— Ще продължа да действам отвътре, от кралския двор, и ще направя всичко по силите си да ги отклоня от този път — обеща Авърил.

— Тревожа се за теб, Авърил — призна Върба. — Вече опитаха да те убият.

Търговецът сви рамене.

— Колкото ми е писано, толкова ще живея. Когато ми дойде времето, Създателката ще ме призове.

— Ако успеем да убедим Мариана да дойде в Морски борове, вероятно ще намерим начин да я освободим от магическото заклинание, в което са я впримчили — обясни Върба.

— Едва ли ще успеем да я убедим, докато Баяр продължава да шепне в ухото ѝ — отбеляза горчиво Елена.

Рийд Демонаи взе думата за пръв път.

— Защо да не я отвлечем и да я доведем насила — предложи той. Бандата му от воини откликна с одобрителен шепот.

Рийд огледа публиката и за да ги окуражи, добави:

— Ако нещо се случи с Мариана, ще можем да короноваме принцесата-наследница.

— Не, Рийд — възрази Елена. — Нямаме право да сваляме кралици от престола и да издигаме нови. Мариана ана’Риса е потомствена кралица на Превала и във вените ѝ тече кръвта на Ханалеа. Насилието срещу нея ще ни донесе само зла участ.

Pийд сви рамене, но Хан долавяше, че не се отказва от идеята си.

Съвещанието приключи и присъстващите се разотидоха по двама, по трима. Хан знаеше, че хората във всички шатри за гости и край лагерните огньове ще будуват до малките часове на нощта. Понеже съзнаваше колко малко време им остава заедно, Хан се приведе до Птица и прошепна в ухото ѝ:

— Да се върнем край реката.

Ала в същия момент Върба сложи ръка на рамото му и го стресна. Не беше чул стъпките ѝ зад гърба си.

— Остани за малко, Самотен ловец. Искаме да поговорим с теб.

— Добре — съгласи се той. Чудеше се кой точно иска да говори с него.

Птица стана и Хан попита:

— Може ли и тя да остане?

Върба поклати глава.

Объркан и леко раздразнен, Хан се обърна към Птица.

— Ще ме изчакаш ли отвън? Едва ли ще ме задържат дълго.

— Няма да те чакам цяла вечност, Птицелов — усмихна му се широко Птица и излезе от шатрата, шумолейки с широката си пола.

Накрая в шатрата останаха само Авърил, Елена, Жарава и Върба, всичките насядали край огнището. Жарава изглеждаше не по-малко озадачен от Хан.