Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Подигравате ми се.
— Ни най-малко. Нека е Невада. И без това там има само пустиня. Но на мен ми е любопитно какъв е личният ви опит с алтернативната енергия. Самата вие, Ан? Използвате ли алтернативни източници?
— Да. Басейнът ми се отоплява със слънчева енергия. Домашната ми помощница кара хибрид.
— А вие какво карате?
— Е, на мен ми трябва по-голяма кола заради децата.
— Колко голяма?
— Ами, карам спортен джип. Понякога.
— А жилището ви? Имате ли слънчеви панели за електричеството?
— Е, виках консултанти да огледат. Само че Джери — съпругът ми — каза, че ще е прекалено скъпо да се инсталират. Но аз не съм се отказала.
— А уредите ви…
— Всичките са енергоспестяващи. Всичките.
— Това е добре. Колко е голямо семейството ви?
— Имам двама сина. На седем и на девет.
— Чудесно. Колко е голяма къщата ви?
— Не знам точно.
— Колко квадратни метра?
Тя се поколеба.
— О, по дяволите, кажи му, Ан — намеси се Брадли. — Има огромна къща. Сигурно има хиляда, хиляда и петстотин квадратни метра. Абсолютно прекрасна къща. А да видиш парка около нея! Сигурно е акър, акър и половина. Поливачките работят денонощно. А оформлението — думи нямам. Но пък там непрекъснато гостуват важни хора, които трябва Да дадат своята лепта за добри каузи. Коктейлите й винаги са първокласни.
Кенър я погледна.
— Хиляда и триста — каза Ан. — Квадратни метра.
— За четирима: души? — каза Кенър.
— Е, свекърва ми също живее при нас понякога. А да не забравяме и за домашната помощница отзад.
— А имате ли и друг дом? — попита Кенър.
— Мамка му, два има — каза Брадли. — Има страхотна къща в Аспен и още една в Мейн.
— Те са ни по наследство — каза Ан. — Моят съпруг…
— А и онзи апартамент в Лондон — каза Брадли, — той ваш ли е, или е служебен на мъжа ти?
— На компанията е.
— А как пътувате? — попита Кенър. — Използвате ли частни самолети?
— Е, не че имаме собствен самолет, но ползваме услугите на приятели. Които и без това пътуват. Ние сме просто пасажери, за да не летят самолетите полупразни. Което е добре.
— Разбира се — каза Кенър. — Но трябва да призная, че съм малко объркан относно философията…
— Вижте — прекъсна го тя във внезапен пристъп на гняв. — Живея в среда, където трябва да поддържам определен стандарт. Това е необходимо за бизнеса на съпруга ми, а и… а къде живеете вие, между другото?
— Имам апартамент в Кеймбридж.
— Колко е голям?
— Сто квадрата. Нямам кола. Летя с евтина класа.
— Не ви вярвам — каза тя.
— По-добре му повярвай — посъветва я Брадли. — Този човек знае какво…
— Млъкни, Тед — сопна му се Ан. — Пиян си.
— А, не, още не съм — каза той, явно засегнат.
— Не ви съдя, Ан — тихо каза Кенър. — Знам, че сте отдадена на каузата си. Просто се опитвам да разбера каква е реалната ви позиция по отношение на околната среда.
— Позицията ми е, че човешките същества загряват планетата и я тровят, и че имаме морални задължение към биосферата — към всички животни и растения, които загиват, и към неродените ни деца и внуци — да овладеем навреме тези катастрофални промени. — Облегна се назад и кимна решително.
— Значи моралните ни задължения са към други — други животни, растения, други хора.
— Именно.
— И трябва да направим това, което е в техен интерес?
— В интерес на всички ни.
— Да приемем, че което е в техен интерес, не е в наш. Обикновен конфликт на интереси.
— Всяко същество има право да живее на планетата.
— Не е възможно да вярвате в това — каза Кенър.
— Напротив, вярвам. Всяко живо същество.
— Дори маларийният паразит?
— Е, и той е част от природата.
— Това означава ли, че сте против изкореняването на детския паралич и едрата шарка? Те също са били част от природата.
— Е, мога само да кажа, че това е част от арогантното отношение на човечеството — да променя света според целите си. Един задвижван от тестостерона импулс, който жените не споделят…
— Не ми отговорихте — прекъсна я Кенър. — Смятате ли, че не е трябвало детският паралич и едрата шарка да бъдат изкоренени?
— Играете си с думите.
— Едва ли. Неестествено ли е да променяш света според нуждите си?
— Разбира се. Това е вмешателство в природата.
— Виждали ли сте някога термитник? Или вир, заприщен от строителната дейност на бобрите? Тези същества променят драстично околната среда, което се отразява на много други създания. И тяхното ли е вмешателство в природата?