Състояние на страх
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Състояние на страх». Краткое содержание книги:
• В джунглите на Малайзия мистериозен клиент купува смъртоносна кавитационна технология, изработена по поръчка.
• Във Ванкувър малка изследователска подводница е дадена под наем за проучвания във водите край Нова Гвинея.
• В Токио един агент на разузнаването се опитва да разбере какво означава всичко това.
Така започва този вълнуващ провокиращ технотрилър на Майкъл Крайтън. Единствено неговото умение да съчетае научните факти с вълнуващи приключения е в състояние да доведе тези толкова различни елементи до напрегнат финал.
Това е най-мащабният трилър на Крайтън.
„Състояние на страх“ води читателя от ледниците на Исландия до вулканите на Антарктика, от Аризонската пустиня до джунглите на Соломоновите острови, от улиците на Париж до плажовете на Лос Анджелис.
Романът препуска напред с шеметна скорост и дори и за миг не спира да провокира ума ни и закостенелите ни убеждения.
— Интересно — каза Кенър. — Може би някой ден ще можем да си поговорим надълго и нашироко какво точно не й е наред на околната ни среда и кой точно е виновен за трагичното й състояние.
— Когато кажете — ядно отсече тя.
— Добре. Имате ли правна подготовка?
— Не.
— Научна?
— Не.
— С какво се занимавате?
— Работех като продуцент на документални филми. Преди да напусна, за да се посветя на семейството си.
— Аха.
— Но съм дълбоко отдадена на екологичното движение — заяви тя. — Чета всичко. Всеки вторник чета научната притурка на „Ню Йорк Таймс“ от кора до кора, Също „Ню Йоркър“ и „Ню Йорк Ривю“. Изключително добре информирана съм.
— Е — каза Кенър, — тогава очаквам с нетърпение разговора ни. Пилотите чакаха портала да се отвори и да пропусне колата им.
— Мисля, че след няколко минути можем да тръгнем — каза Кенър. Обърна се към Евънс. — Защо не поговориш с господин Лоуенстайн, за да потвърди, че няма проблем.
— Добре — каза Евънс и тръгна към диспечерския офис.
— Просто за да знаете — уведоми го Ан, — ние ще дойдем с вас. Ние с Тед.
— За мен ще е удоволствие — отвърна Кенър.
Евънс свари Лоуенстайн изгърбен над един телефон в задната стаичка, запазена за пилотите.
— Нали ти казвам, онзи няма да се хване, иска документите — тъкмо казваше Лоуенстайн. След кратка пауза продължи: — Виж, Ник. Нямам намерение да си губя разрешителното заради това. Той е завършил право в Харвард.
Евънс почука на вратата и попита:
— Можем ли вече да тръгваме?
— Момент — каза Лоуенстайн в слушалката и я закри с ръка. — Веднага ли Тръгвате?
— Да. Освен ако не разполагаш с документите…
— Изглежда, има някакво объркване с точния статут на собствеността.
— Значи тръгваме, Хърб.
— Добре, добре.
И каза по телефона:
— Тръгват, Ник. Ако искаш да ги спреш, направи го сам.
Всички се настаняваха в салона на самолета. Кенър им раздаде по един лист.
— Какво е това? — попита Брадли и хвърли поглед към Ан.
— Декларация за освобождаване от отговорност — каза Кенър.
Ан четеше на глас:
— … не носи отговорност в случай на смърт, сериозни телесни повреди, инвалидност, загуба на крайници… Загуба на крайници?!
— Точно така — потвърди Кенър. — Трябва да разберете, че отиваме на изключително опасно място. Горещо съветвам и двама ви да не идвате. Но ако решите да пренебрегнете съвета ми, трябва да подпишете това.
— Къде отиваме? — попита Брадли.
— Не мога да ви кажа, преди самолетът да е излетял.
— Защо е опасно?
— Не искате да подпишете декларацията ли? — попита Кенър.
— По дяволите! — Брадли надраска подписа си.
— Ан?
Ан се поколеба, прехапа устна и подписа.
Пилотът затвори вратите. Двигателите заръмжаха и самолетът почна да набира скорост по пистата. Стюардесата попита какво ще искат за пиене.
— Бяло вино. „Пулини-Монтраше“ — каза Евънс.
— Къде отиваме? — попита Ан.
— На един остров близо до Нова Гвинея — каза Кенър.
— Защо?
— Там има проблем, който трябва да се реши.
— Нещо по-конкретно няма ли да ни кажете?
— За момента — не.
Самолетът се издигна над облачния пласт, обвил Лос Анжелис, и полетя на запад над Тихия океан.
НА ПЪТ
Сряда, 13 октомври
16:10
Когато Дженифър Хейнс се премести в предната част на салона да подремне и моментално заспа, Сара си отдъхна. Само че присъствието на Ан и Тед я караше да се чувства неловко. Разговорът не вървеше — Кенър не казваше почти нищо. Тед пиеше като за последно. По едно време каза на Ан:
— Просто за да знаеш, господин Кенър не вярва в нищо от онова, в което вярват нормалните хора. Дори в глобалното затопляне. Или в Киото.
— Естествено, че няма да вярва на споразумението от Киото — каза Ан. — Той е маша на индустрията. Представлява интересите на въгледобива и петролната промишленост.
Кенър не каза нищо. Просто й подаде визитката си.
— Институт за анализ на риска — прочете Ан на глас. — Ето нещо ново. Ще го прибавя към списъка си с десни институции под прикритие.
Кенър не каза нищо.
— Защото всичко това е дезинформация — продължи Ан. — Изследванията, пресконференциите, брошурите, уеб сайтовете, организираните кампании, клеветите на големите пари. От мен да знаете, индустрията получи оргазъм, когато САЩ не подписа споразумението от Киото.