Шалом убиецо
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шалом убиецо». Краткое содержание книги:
Ако наречеш някой мъж с тази дума на иврит, можеш да накараш кръвта му да кипне. Тя означава „близач“, но в още по-обиден смисъл. Човек, използван от друг, който се възползва от него, кара го да върши мръсната му работа, а когато не му е нужен, го захвърля и заменя с друг подобен.
Ейтан кимна. Добави и това към останалите си психологически оръжия.
— Късмет — каза му Бени.
— Късмет — обади се и Очко. Силвия се изкашля.
Ейтан се обърна и тръгна към сградата на полицията.
Пътят от Бейт Джала към Хусан не беше добре осветен и щом излязоха от шосето за Хеброн, само жълтите фарове на фиата на Ейтан и звездите над Юдейската пустиня осветяваха пътя им. Можеше да продължи по широкото шосе чак до кръстовището за Гуш Ецион, но не искаше Масуд да разбере накъде са тръгнали. Още не.
В колата беше хладно и двамата мъже се бяха свили в кожените си якета. Очите им се взираха напред през прашното стъкло към виещия се планински път, приличащ на процеп, ограден от издигащите се склонове бяла пръст. Встрани се виждаха понякога дълбоки урви с извисяващи се борове и каменни тераси с лозя, а когато отминаха билото, зърнаха далечните купчинки бледи светлини на села, плуващи в безтегловност сред тъмните хълмове като изгубени космически кораби, търсещи място за кацане.
Дълго време никой от двамата мъже не проговори. Ейтан съвсем спокойно беше уведомил Масуд, че ако се опита да избяга, ще го застреля. Предупреждението беше само проформа, защото ръцете на Жорж бяха в белезници, а късата верига, която ги свързваше, беше прекарана през металната дръжка на вратата. Масуд не можеше да достигне кормилото, нито пък да направи нещо с крака, а даже да успееше да отвори вратата и да скочи, колата би го повлякла и това би се превърнало в обикновено самоубийство.
Принудителната поза на пътника го караше да изглежда, че се дърпа настрани от шофьора, въпреки че се опитваше да поддържа възмутено горд вид. Държеше главата си изправена и коленете изпънати в привидно спокойствие. Масуд беше сигурен, че израелецът ще спре някъде и ще го измъчва. Реши, че Ейтан е агент на ДСС, а Шабак е известен с „творческия си начин на провеждане на разпити“. Освен това имаше едно нещо, което неговите пазители още не бяха опитвали.
Бяха напуснали Йерусалим от половин час и Ейтан караше бързо. Искаше Масуд да размисля, да усети пътя, да вдъхне аромата на борове и прах, на огньове, на готвено и на окосено сено. Искаше Масуд да усети топлата близост на собственото си арабско селце, да разбере, че е много близо, на една ръка разстояние, че би могъл да промени посоката на проваления си живот. Че може да се завърне у дома си.
Ейтан не пусна радиото, за да не нарушава неудобството. Прозорците бяха отворени само малко, колкото да позволят на мечтите за Бейт Фаджар да изпълнят колата.
— Знам какво си мислиш — най-накрая заговори на иврит Ейтан.
Жорж не отговори. Той продължи да гледа тъмните силуети на планините, които се извиваха като картонена панорама, докато колата следваше извития път.
— Знам, че говориш иврит, Жорж — заяви без раздразнение Ейтан. — Но ако предпочиташ, аз мога да го кажа на английски, на френски или на немски. Арабският ми не е добър, но ако искаш, можем да си говорим като гоим. — Думата не беше обидна. Тя просто определя всички хора, които не са от семитски произход.
Жорж продължаваше да мълчи, макар да обърна глава настрани, за да види отминаващата край тях група арабски къщи. Може би познаваше някого тук, защото въздъхна леко.
— Знам какво си мислиш — търпеливо повтори Ейтан.
— И какво си мисля? — прошепна почти на себе си Жорж.
Ейтан почувства прилив на оптимизъм, но се въздържа да се усмихне или да промени по какъвто и да било начин тона си.
— Мислиш каквото бих си мислил аз, ако бях на твое място.
Миг мълчание.
— И какво е то?
— Че те водя на някое сигурно място. Че там ще те измъчваме. Че аз бих могъл да те застрелям и да те хвърля на кучетата.
Нова, дълга мълчалива пауза. Ейтан погледна встрани. Стори му се, че устните на Масуд са стиснати в нещо като усмивка.
— Сигурно място е доста смешно словосъчетание за тази част от страната — каза Жорж.
Западният бряг със сигурност не е място за нощни разходки. Ако, без да видиш, попаднеш на преграда по пътя, някой нервен младеж може да открие огън, преди да е извикал „Стой!“ Сам на палестинска територия, с израелски регистрационни номера, човек винаги е чудесна мишена за камъни или „коктейл Молотов“. Няма местенце на тази „ничия земя“, където човек да се чувства сигурен.