Денят на Апокалипсиса
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Заловени са част от терористите… прекалено бързо… съмнително лесно.
В този миг борбата между бюрократите и бойците на „тихия фронт“ достига връхната си точка. Докато администрацията и президентът обсъждат дали акцията е успешна, Мич настоява за по-решителни мерки, с което си навлича гнева на политическия елит.
В събота Рап напусна Вашингтон веднага след края на изпитанието. Проведе кратък, не много приятен разговор с Кенеди. Пълното осъзнаване на това, каква катастрофа бяха предотвратили само преди часове, връхлетя съзнанието му с всичка сила. С прямия си, безцеремонен тон сподели какво мисли за някои високопоставени хора в правителството. Тя го помоли да задържи мнението за себе си и затвори.
Излетя от Вашингтон на борда на частен самолет. Кацна в Райнлендър, Уисконсин, където го чакаше съпругата му. Същата вечер накладоха голям огън в гората и прекараха времето заедно с нейните родители, като си разказваха различни истории. Изобщо не стана дума за събитията от последната седмица. Рап спа непробудно през цялата нощ и дори пропусна сутрешния ритуал с водните ски. През останалата част от деня обаче Ана и тримата й братя не го оставиха на мира. Това беше принцип в семейство Райли — ако не караш ски, значи за нищо не ставаш. За да не търпи повече нападките и обидите, той отметна завивките и стана.
В малката кухня откри кана с кафе и бележка: „Скъпи, отидох да карам ски. По-добре си домъкни задника до брега или никога няма да ти простя.“ Рап се усмихна. Наля си чаша кафе и погледна към езерото. Зърна ги зад високите борове — караха покрай северния бряг. Върна се в спалнята, сложи си бански и стара избеляла тениска.
По обратния път към кухнята сателитният му телефон звънна. Взе го и погледна дисплея. Беше Кенеди. Откакто напусна Вашингтон, това беше четвъртият й опит да се свърже с него. В къщата нямаше телевизор, а и той нито веднъж не беше пуснал радиото, за да научи какво става по света. Загледа се в дисплея и след няколко секунди с неохота реши, че все пак е добре да разбере.
— Ало.
— Добро утро — поздрави тя притеснено.
— Всичко наред ли е? — сънено попита Рап.
— Да, всичко е наред. Седя на терасата и гледам как Томи прави пясъчен замък. Би ли ми обяснил защо не си вдигаше телефона?
Рап взе кафето си и излезе навън. Вратата зад него се затвори сама.
— Нямах настроение да говорим. — Мич тръгна към езерото.
— И защо така?
След като в събота напусна Вашингтон, негодуванието му към онези, които не споделяха неговата всеотдайност, значително бе намаляло.
— А ти как мислиш, Айрини? Не ти ли хрумна, че ми писна от всичките тия глупости?
— Можеш ли да бъдеш по-конкретен?
— Най-напред, само минути ни деляха от унищожението на половин милион души и столицата на страната. — Старите дъски на дока скърцаха под тежестта му.
— Но унищожение нямаше, Мич. Благодарение на теб, Пол Раймър, Скип и още много други хора ние ги спряхме.
Рап седна в шезлонга на ръба на дока.
— Изобщо не биваше да се стига дотам, Айрини. Просто имахме дяволски късмет.
— Но ги спряхме и президентът ти е изключително благодарен.
Рап погледна към водата. Езерото беше напълно спокойно, нямаше и една вълничка. На езика му беше да отвърне, че президентът може да се целуне отзад, но размисли.
— В момента не ми пука много за президента.
— Жалко, защото единствено ти можеш да го убедиш да не те хвали публично довечера, когато ще произнесе речта си.
Рап онемя от изненада.
— За какво говориш?
— Не си ли чел вестници, не гледаш ли телевизия?
— Не. Намирам се в северен Уисконсин. Най-близкият град е на двайсет и пет километра оттук.
— Е, взривът в Маунт Уедър е бил засечен от сеизмичните централи по целия свят. Френското правителство се оплаква, че сме нарушили Договора за забрана на ядрените опити, германците тръбят, че западно от Вашингтон е станала ядрена авария, а според американските медии е била извършена терористична атака срещу секретен държавен обект близо до Вашингтон.
Рап остави чашата си.
— Айрини, кажи на президента, че нито се нуждая, нито искам публични благодарности.
— Вече му го казах, но той ще и да чуе. Повтаря, че независимо дали го искаш или не, ти го заслужаваш.
— Категорично съм против.
— Тогава му го кажи сам.
Мич с копнеж отправи взор към езерото.
— Нямам желание да говоря с президента. Кажи му, че вече обмислям да се оттегля. Нека спомене името ми, щом толкова настоява, няма да му преча. Информирай го, че не само ще си подам оставката, но и ще разкажа на всички журналисти във Вашингтон как, докато ние правехме всичко, за да спрем терористите, той беше по-загрижен за преизбирането си. Предпочете да се вслуша във Валъри Джоунс, Мартин Стоукс и онази Стийли от Министерството на правосъдието.