Денят на Апокалипсиса
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Заловени са част от терористите… прекалено бързо… съмнително лесно.
В този миг борбата между бюрократите и бойците на „тихия фронт“ достига връхната си точка. Докато администрацията и президентът обсъждат дали акцията е успешна, Мич настоява за по-решителни мерки, с което си навлича гнева на политическия елит.
Лейтенантът се вторачи в плетеницата от разноцветни жици и кимна.
— Добре… звучи ми разумно.
— Тогава бързо да се захващаме за работа. И внимавайте.
— Майк… Джо. Донесете оловните платнища. Ще я местим.
Рап слезе от моторницата и тръгна към дока. С президента щеше да говори, но по-късно. Сега трябваше да се обади на друг.
93
Въжето, което крепеше хладилника, бе отрязано. Под ръководството на лейтенант Матюс „тюлените“ го покриха с оловно платнище и го понесоха по кея към хеликоптера „Бел 430“. Двама по-възрастни членове на Синия екип и един от Екипа за търсене и реагиране се качиха вътре и огледаха устройството, клатейки глави.
Рап наблюдаваше, застанал пред хеликоптера, с телефон до ухото.
Двамата по-възрастни явно бяха старшини. Старшините бяха гръбнакът на групите на „тюлените“ и когато станеше дума за експлозиви, на света нямаше по-опитни и знаещи хора от тях.
Двамата пилоти още седяха в кабината на вертолета. Рап вдигна нагоре показалеца си и го завъртя. Пилотите кимнаха и запалиха двигателите. Мич вече бе взел окончателно решение. От значение беше всяка секунда и той не възнамеряваше да стои безучастно, нито да си губи скъпоценното време.
Тръгна към хеликоптера, в същото време говореше по телефона:
— Значи един от учените ти е намерил разрешение?
— Да — отвърна Раймър.
— И мислиш, че ще стане?
— Убеден съм. Направихме всички изчисления.
Двигателите на хеликоптера оживяха, секунда по-късно се завъртяха и перките.
— Пол, разполагаш с всички факти, за да убедиш президента. Ще ти се обадя след малко, когато излетим.
Не му се наложи да ходи при лейтенанта, защото той вече бе дотичал при него.
— Искам точен отговор. Можете ли да го направите или не?
— Старшините ми казват, че шансът ни е петдесет на петдесет, в най-добрия случай.
— Не е достатъчно.
— Какво каза президентът?
— Че ако не гарантирате успешно обезвреждане, устройството ще бъде закарано възможно най-далеч от столицата. — Рап, разбира се, изобщо не беше говорил с президента, но със сигурност поне по този въпрос двамата с Хейс нямаше да имат разногласие.
— Къде ще го закарате?
— Още не знам — излъга Мич. Той се качи в задната част на машината, затвори вратата и попита пилотите: — Каква е максималната скорост, която това бебче може да развие?
— Проектирано е за двеста и шейсет километра в час, но ги поддържа в продължение на сто и шейсет километра, в зависимост от метеорологичните условия.
— Чак толкова далеч няма да ходим. Добре, да си вдигаме чукалата оттук. Летете на запад с максимална скорост. Петнайсетина километра след като излезем от града, обърнете на север. Ще ви дам точния курс след няколко минути.
Рап седна и докато хеликоптерът излиташе, той направи изчисленията наум. Трябваше да изминат приблизително сто километра. С максимална скорост това означаваше вертолетът да изминава по четири километра и нещо на минута. Значи се нуждаеха от поне трийсет минути, за да стигнат, без да се смята излитането и кацането. Закръгли го на трийсет и пет минути за по-голяма сигурност. Той отмести тежкото оловно платнище и повдигна капака на хладилника. Най-близкият електронен брояч показваше, че бомбата ще експлодира след четирийсет и шест минути. Така нямаше да им остане много време за останалата част от плана, но все пак имаше някакъв шанс. Рап нагласи хронометъра на часовника си и покри капака с платнището.
Телефонът му звънна.
— Да.
— Готов ли си? — Беше Раймър.
— Да, вече сме във въздуха.
— Сега ще те свържа.
Последваха няколко изпуквания по линията и Рап чу гласа на президента:
— Мич?
— Да, господин президент.
— Добра работа свърши днес.
Рап се изненада от похвалата. Очакваше за пореден път да го насметат, да го сдъвчат и да го изплюят.
— Благодаря ви, сър.
— Пол ми каза, че нашите техници не са сигурни, че ще предотвратят взрива. Така ли е?
— Да, сър. Казаха ми, че шансът в най-добрия случай е петдесет на петдесет.
— Колко време имаме?
— Четирийсет и пет минути, сър.
Раймър се намеси в разговора:
— Това не е достатъчно да я отнесем в морето, господин президент.
— Тогава какво предлагаш?
— Имаме две възможности. Можем да я потопим в Чесапийк. В този случай жертвите ще бъдат ограничени до броя на съдовете и хората в тях. Заливът не е много дълбок, но радиоактивният дъжд ще е доста продължителен. В крайна сметка ще се сблъскаме със значителен радиоактивен облак, който ще се разпростре на стотици километри. И тъй като вятърът духа от изток, облакът ще се движи към по-гъстонаселените райони.