Денят на Апокалипсиса
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Заловени са част от терористите… прекалено бързо… съмнително лесно.
В този миг борбата между бюрократите и бойците на „тихия фронт“ достига връхната си точка. Докато администрацията и президентът обсъждат дали акцията е успешна, Мич настоява за по-решителни мерки, с което си навлича гнева на политическия елит.
— Виж какво, скапаняко, през всичките ми години като моряк не съм виждал по-голям некадърник от теб. — Той се доближи точно до борда на моторницата. — За кой се мислиш ти, а?
— Аз съм федерален агент — отвърна Рап и посочи труповете, проснати на кърмата. — Убих тези двамата, в каютата има още един и ако не искаш да ми бъдеш четвъртият, те съветвам да ми се махаш от очите веднага!
Непознатият онемя и се вцепени — не можеше да откъсне поглед от труповете.
— Веднага! — извика Рап. Онзи се обърна и тръгна назад толкова бързо, колкото му позволяваха кльощавите крака. Около пирса се бе събрала тълпа, хората продължаваха да прииждат.
— Обади се на пилотите и им кажи да кацнат на паркинга — нареди Рап на Сам. — Нека ти помогнат да разкараш всичките тия хора оттук, после отцепете периметъра.
Един от инженерите на Раймър носеше раница. Той мина по кея и скочи във водата. Когато стигна до рампата на кърмата, водата беше почти до кръста му.
— Колегите ми останаха да затворят вратите на нашия вертолет. Ще дойдат всеки миг.
Рап кимна.
— Качи се горе и кажи на всички да се махат.
Техникът се доближи до хладилната камера, погледа я няколко секунди и изкрещя на другите двама:
— Гама-излъчване единайсет, разпад на неутроните шест.
Рап наблюдаваше с повишен интерес.
— Какво, по дяволите, означава това?
— Значи, че е горещо. — Техникът от Екипа за търсене и реагиране бързо се върна на кея.
Рап погледна към тълпата, която продължаваше да се трупа. Сам се опитваше да ги изблъска назад. Неколцина сочеха и задаваха въпроси, докато останалите гледаха хеликоптера на ЦРУ, който кръжеше над тях и търсеше място за кацане.
Рап извади пистолета и стреля два пъти във водата. Гърмежите привлякоха вниманието на всички и те се обърнаха към него.
— Веднага напуснете паркинга, мамка му! Случаят е спешен!
Хората схванаха думите му и се разпръснаха към колите си. Рап се обади на Раймър.
— Пол, Мич е. Имам идея. Защо не натоварим бомбата на хеликоптера?
— Ние не правим така, Мич.
— Защо?
— Първо трябва да диагностицираме устройството. Обикновено изобщо не ни се налага да го местим, още повече пък по въздуха.
— Защо?
— Взривът от въздуха ще е с по-голям обхват и мощност. Стой си там и остави хората ми да работят. Синият екип ще дойде до пет минути. После за още няколко минути ще обезвредят бомбата.
— Извини ме, че не споделям твоята увереност, но май ти споменах, че според ал Ямани само Зубаир може да я обезвреди.
— Мич, сапьорите от Екип 6 са най-добрите. Със сигурност ще разгадаят схемата на детонатора.
— Ами ако не могат, какво ще правим?
— Никога досега не се случвало подобно нещо.
— На практика или изобщо?
— И двете.
— Как не! Нали ми каза, че не са обезвреждали истински ядрени бомби досега?
— Не… чак истински не са. Но непрекъснато се занимават с конвенционални експлозиви. Принципът е същият.
— Дано си прав.
92
Синият екип пристигна с два сиви хеликоптера на ВМС „Сийхоук“. Големите машини се приземиха на паркинга, от всяка се изсипаха половин дузина мъже. Най-малко шестима от тях бяха тежко въоръжени, облечени от главата до петите в черно бойно облекло и екипировка. Бързо се разпръснаха ветрилообразно, за да отцепят периметъра. Двама от екипа носеха светлосини противорадиационни костюми с херметично запечатани ботуши, шлемове и ръкавици. Други четирима бяха облечени в пустинни камуфлажни униформи.
Рап още се намираше на мостика на „Скандинавската принцеса“. Гледаше как „тюлените“ разтоварват оборудването си и обсъждат нещо с колегите си от Министерството на енергетиката. Погледна часовника си. Беше 12:08. Мира не му даваше притеснението, че бомбата може да избухне всеки миг. Бе сигурен, че планът на ал Ямани е да се приближи максимално до столицата, да избие президента и останалите държавни ръководители, които щяха да присъстват на церемонията по откриването на мемориала. Денят в памет на загиналите във войните лесно можеше да се превърне в Деня на Апокалипсиса.
Церемонията беше насрочена за 13:00 часа и Рап предположи, че имат още петдесет и две минути до взрива.
Това бяха жизненоважни минути, в които той беше длъжен да отдалечи бомбата максимално от града. Погледна към четирите хеликоптера на паркинга и реши отново да се обади на Раймър.
— Слушай ме, Пол. Предполагам, че оръжието е програмирано да гръмне в един часа. Още си мисля, че ще е най-добре да го качим на хеликоптера и да го отнесем по-надалеч.