Версия Пеликан

— Това беше преди дванайсет години — кресна му Корц — и оттогава си прибираме с най-голямо удоволствие хонорарите, нали?

Швабе обвини Велмано и Уейкфилд, че са проявили такава небрежност. Отново изровиха Морган от гроба му. Сигурно беше той. Нямаше кой друг да е. Айнщайн седеше в ъгъла и ги гледаше. Но всичко това беше преди няколко часа.

— Грантам споменава само мен и Симс — заяви Велмано. — Останалите можете да бъдете спокойни.

— Защо вие двамата със Симс не вземете да заминете някъде? — подметна Швабе.

— В шест сутринта ще бъда в Ню Йорк — успокои го Велмано. — Оттам заминавам за Европа и цял месец ще пътувам с разни влакове.

— Не мога да бягам — почти изплака Уейкфилд. — Имам жена и деца.

Пет часа вече слушаха хленченето му. За жената и шестте деца. Сякаш те нямаха семейства. Велмано беше разведен, а двете му деца бяха големи. Можеха да се оправят и сами. И той можеше да се оправи сам. И без туй му беше време да се пенсионира. Имаше много заделени пари и обичаше Европа, особено Испания, така че той си вдигаше чуковете. Твърдо. Като че ли донякъде съжаляваше Уейкфилд, който беше само на четирийсет и две години и нямаше много пари. Печелеше добре, но жена му харчеше много и раждаше непрекъснато. В момента Уейкфилд беше наистина разстроен.

— Не зная какво ще правя — повтори той за трийсети път. — Просто не зная.

Швабе се опита да помогне поне мъничко.

— Струва ми се, че трябва да се прибереш вкъщи и да кажеш на съпругата си. Аз не съм женен, но ако бях, щях да се помъча да я подготвя.

— Не мога да го направя — простена жално Уейкфилд.

— Разбира се, че можеш. Избирай дали да й кажеш сега, или да изчакаш шест часа, за да види сама снимката ти на първа страница. Трябва да се прибереш и да й кажеш, Симс.

— Не смея. — Отново беше готов да се разплаче.

Швабе погледна Велмано и Корц.

— Какво ще стане с децата ми? Най-големият ми син е на тринайсет години. — Той избърса очите си с ръка.

— Хайде, Симс, стегни се! — каза Корц, готов да избухне.

Айнщайн се надигна и се отправи към вратата.

— Ще бъда в къщата си във Флорида. Не се обаждайте, освен ако не е наистина спешно. — Той затръшна вратата след себе си.

Уейкфилд се изправи, олюлявайки се, и тръгна да излиза.

— Къде отиваш, Симс? — запита Швабе.

— В стаята си.

— Защо?

— Трябва да полегна малко. Нищо ми няма, добре съм.

— Нека да те закарам вкъщи — рече Швабе.

Всички бяха вперили погледи в Симс, който отвори вратата.

— Добре съм — заяви той и гласът му наистина прозвуча по-спокойно. Излезе и затвори внимателно след себе си.

— Как мислиш, добре ли е това момче? — обърна се Швабе към Велмано. — Нещо започва да ме притеснява.