Новолуние

— Ехо.

— Ехо.

Той се разхождаше нагоре-надолу по коридорите в търсене на храна, чай и неща, с които да убие времето — намираше се в болница, налагаше му се да чака доста дълго. Тя тъкмо излизаше с отмалели, несигурни крачки от стаята, където бе изслушала доклада на Хейтор Перейра — въпроси, въпроси, три часа въпроси. Подробности. Спомени. Разкажи ми пак, пак, пак. И най-дребният детайл можеше да му помогне да открие самоличността на нападателя. А тя беше болна и уморена.

Когато останалите бодигардове пристигнаха, нападателят вече беше окончателно мъртъв. Някой откопчи пръстите ѝ от цигарата, друг я дръпна встрани от разширяващата се локва кръв. Първи пристигнаха ботовете — пълзяха по стените, спускаха се от тавана. Направиха бърз анализ на състоянието на Ариел, която вече бе посиняла от липсата на кръв, забиха няколко абуката, свързани с тръбички, в ръцете ѝ, пришиха обратно парчетата плът, които висяха от отворената рана, принтираха ѝ изкуствена кръв, обърнаха я в по-щадяща поза и изпратиха сигнал на хората-лекари. Един екип охранители на свободна практика, който Бейжафлор нае спешно, се погрижиха всички освен Ариел и Марина да напуснат партито. Корта Хелио впрегна всички ресурси, с които разполагаше, за да им помогне. Един от корабите на Воронцови кацна на повърхността над квадрант Водолей. Заповядано им бе да докарат Ариел до Жоао де Деус, без да задават въпроси. Наемните охранители придружиха медицински екип и кушетката до кораба. Марина също вървеше до тях — сателит, опръскан с кръв. Никога преди не се беше качвала в кораб за превоз на кратки разстояния. Беше шумно и всичко се тресеше. Чувстваше се много по-неспокойна, отколкото на мотоциклета си. През целия двадесетминутен полет не спря да ѝ се гади и едва след като повърна тихо в ъгъла на асансьора, който ги возеше надолу към центъра на Носа Сеньора да Глория разбра, че причината е във вонята на кръв, която се носеше от роклята ѝ.