Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]

Разменените погледи му подсказваха, че телохранителите вече имаха нова задача. От обикновени охранители те се бяха превърнали в убийци. Разкопчаните им сака висяха свободно около телата. Непредубеден наблюдател би си помислил, че леката издутина малко над десните им джобове е от цигарена кутия или мобилен телефон. Янсън обаче знаеше от какво е. Кръвта му се смрази.

На Адам Кързуейл нямаше да се остави възможност да напусне жив района на хотел „Палас“. Янсън си представяше много добре какво ще последва. Щяха бързо да приключат с вечерята, след това щяха да излязат заедно от фоайето, придружени от двамата бандити. На удобно разстояние от тълпата щяха да го гръмнат с пистолет със заглушител в тила и щяха да изхвърлят тялото му в езерото или да го пъхнат в багажника на някоя кола.

Трябваше да направи нещо. Веднага.

Протегна се към чашата и бутна с лакът вилицата си на пода, вдигна рамене извинително и се наведе да я вземе. Докато се навеждаше, той повдигна маншета на панталона си, откопча кобура, закачен на глезена му, и си осигури достъп до малкия пистолет „Глок“ М26, с който се бе снабдил в Егер. Под масата бързо използва вдлъбнатините за пръстите, за да нагласи ръката си върху дръжката. Сега оръжието се намери в скута му. Шансовете му се промениха леко.

— Разходихте ли се край езерото? — попита Шандор Лакатош. — Толкова е красиво през този сезон.

Отново показа порцелановите си зъби.

— Вярно, много е красиво — съгласи се Янсън.

— Бих ви поканил да се разходим след вечеря.

— Не е ли малко тъмно?

— О, не знам. — Но ще можем да останем насаме, а това е най-добрият начин да се опознаем. — Очите му блестяха като въглени.

— Нямам нищо против — отговори Янсън. — Ще ме извините ли за минутка?

— Бъдете мой гост.

Унгарецът даде знак с очи на двамата костюмирани телохранители на бара.