Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Год: 777
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]». Краткое содержание книги:
Лесно е за него да връчва дарове.
И вечно да живее, никога не би успял да разпилее всичко, което притежава, защото съкровищата на нибелунгите са под неговата власт.
„Песен за нибелунгите“, около 1200 година след Христа
Въпреки приложената тактика на резервираност нетърпението на Янсън срещата да се състои граничеше с отчаяние. Той знаеше, че един от сигурните начини да достигне до някогашните и сегашните врагове на Питър Новак бе чрез унгарския търговец на смъртта.
Разположен върху висок кожен стол във фоайето на хотела, Янсън забеляза появата на Лакатош и изчака десетина минути, преди да се присъедини към него. Докато вървеше към масата в ресторанта, физиономията му излъчваше самодоволен вид. Лакатош го изненада, като се изправи и го прегърна.
— Най-после се срещаме! — каза унгарецът. — Какво удоволствие!
Той притисна гърдите си към Янсън и го потупа с възпълните си потни ръце по гърба и после по кръста. Едва ли можеше да се нарече хитър номер, но прегръдката служеше един вид като мярка за сигурност. Ако имаше кобур, той щеше да е под мишниците или на кръста.
След като се настаниха около масата, Лакатош, без да се прикрива, измери с очи своя гост. Алчността му не можеше да вземе връх над собствената му подозрителност. Търговецът знаеше от опит, че отворилата се възможност бе прекалено хубава, за да е истинска. Трябваше да се прави разлика между плода, който расте ниско, и отровната стръв.
— _Либамай рощон_, печеният гъши дроб, е отличен. Същото важи за _брошон апропечене_, задушеното свинско — каза Лакатош задъхано и с леко напевен глас.
— Аз лично предпочитам _бакони шертишхуш_ — отговори Янсън.
Унгарецът замълча.
— В такъв случай познавате това място много добре — заяви той. — Казаха ми, че много пътувате по света, господин Кързуейл.
— Каквото и да са ви казали, се прекалили — отряза го той с твърда нотка в гласа въпреки полуусмивката на лицето си.
— Ще ме извините, господин Кързуейл. Но както знаете, нашият бизнес се основава на доверието. Ръкостисканията и репутацията заменят писмените договори и всякакви документи. Както е било в миналото. Моят баща цял живот е произвеждал масло и яйца. Десетилетия наред малките му бели камиони обикаляха из планинските райони на Земплен. Започна през трийсетте години, но и когато дойдоха комунистите, откриха, че е по-лесно да поверят тези малки доставки на някой, който познава пътищата. В юношеските си години той самият е бил шофьор на камион. Така че когато неговите работници му кажели, че тази или онази трудност — спукана гума, пробит радиатор — може да забави пътуването с половин ден, той е бил по-наясно от тях. Знаел е точно колко време е нужно да се отстранят повредите, тъй като го е правел със собствените си ръце. Хората около него са го проумели. Знаели са, че не могат да се справят без него. Това обаче не е предизвиквало ненавист, а уважение. Мисля, че и при мен нещата стоят по този начин.
— Често ли хората разчитат единствено на вас?
Лакатош се засмя, показвайки порцелановите си зъби, неестествено бели и равни.
— Малцина са толкова безразсъдни — отвърна той. — Повечето съзнават рисковете.
Тонът му издаваше нещо средно между заплаха и себелюбие.
— Никой не е просперирал, подценявайки унгарския народ — каза Янсън тържествено. — Само че езикът и културата ви са нещо, което малцина от нас биха имали претенциите да разбират.
— Неразгадаемият маджарски език. Той е служел добре на страната във времена, когато други са се опитвали да господстват над нея. В някои епохи не ни е служил толкова добре. Но смятам, че онези от вас, които работят в условия на, да го наречем, предпазливост, го оценяват по достойнство.
Появи се сервитьор и напълни чашите им с вода.
— Бутилка „Марго“ от деветдесет и осма — поръча Лакатош. След това се обърна към Кързуейл. — Неотлежало вино е, но е изключително свежо. Освен ако не пожелаете да опитате местния специалитет „Бича кръв“. Някои видове вина от тази марка са незабравими.
— Мисля, че бих опитал.
Лакатош щракна с двата пръста на сервитьора.
— Вместо „Марго“ бутилка „Егри Бикавир“, осемдесет и втора. После отново погледна госта си. — А сега ми кажете харесва ли ви Унгария?
— Изключителна страна, която е дала на света изключителни хора. Толкова много Нобелови лауреати, музиканти, композитори, писатели. Но има един изтъкнат унгарец, който — как да се изразя учтиво — кара част от клиентите ми да се чувстват некомфортно.
Лакатош го изгледа озадачено.
— Заинтригувахте ме.
— _Свободата_ за един човек е тирания за друг, както гласи известната поговорка. По същия начин _фондациите_ за свобода може да бъдат фондации за тирания.
Замълча за миг, за да се увери, че намекът му е бил разбран.