Прокобата Тутанкамон [bg]

Аз и Пентжу бяхме отведени пред царския трон. Анхсенамон се впусна в обичайните си флиртове, навеждаше се така, че робата й да се разтвори и разкрие гърдите с боядисани в сребърно зърна. На лицето й бе изписан характерният учуден поглед, сякаш питаше къде сме били през цялото това време; беше направо възторгната, галеше ме по бузата, потупваше голото теме на Пентжу. Допирът й бе хладен, а парфюмът й — най-скъпият, който можеше да се намери в Египет — сок от лотос. Беше повече от внимателна, загрижена за добруването ни, усмихваше ни се. Тутанкамон обаче беше прекрасен; толкова се радваше да ни види, че почти забрави за дворцовия етикет и не можеше да си намери място от вълнение. Подари и на двама ни златни яки. Наведе се, за да закачи моята на шията ми, после докосна бузата ми с устни и ме нарече чичо. Междувременно Анхсенамон се кикотеше през пръсти.

Ай се изкашля звучно, за да напомни на Тутанкамон за етикета. Младият фараон се опомни и се опита да държи лицето си безизразно, само че без резултат. Започна отново да ме нарича чичо, разказа колко сме му липсвали аз и Пентжу, как трябва да отидем с него за риба или на лов, или дори да придружим бойната му колесница навън в източната пустиня. Изглеждаше съвсем здрав, с блеснал поглед и пълни бузи, макар че тялото му проявяваше някои от особеностите на баща му: леко изпъкнал гръден кош, широки хълбоци, дълги пръсти на ръцете и краката и доста тънки крака, бедра и ръце. Изпитваше и лека болка при ходене.

След края на аудиенцията някои от Царския кръг дойдоха да ни поздравят: обичайните усмивки и ръкостискания, стисвания по рамото, празни обещания, безсмислени покани. Те ме лъжеха, лъжех ги и аз, но така беше в двора. Спомних си старата поговорка: „Не се доверявай на фараона, нито поверявай живота си на бойните колесници на Египет.“ Надявах се единствено Пентжу да не предизвика сблъсък с лорд Ай.

По-късно вечерта имаше празненство в Залата на сребърния сокол от другата страна на двореца. Поканени бяха членове на Царския кръг. Пред гостите имаше дълги маси с лъскави покривки от вавилонски муселин, бокали, инкрустирани със скъпоценни камъни, и чинии от чисто сребро. Из стаята бяха поставени огромни глинени делви вино, от които слуги допълваха бокалите, докато други поднасяха морски мекотели с подправки, пържен лотос в специален сос и всякакви видове печено месо: антилопа, заек, яребица, телешко и диво магаре. Пред нас имаше пирамиди от плодове: грозде, пъпеш, лимони, смокини и нар. В средата на залата малък оркестър с лири, тъпани и други инструменти свиреше тиха музика под зоркия поглед на евнуха, който отмерваше ритъма с тръстикова пръчка. Подготвено беше място за фараона и царицата, които се очакваше да се присъединят към нас по-късно, макар че така и не дойдоха.