Прокобата Тутанкамон [bg]

Спомних си нежните бадемови очи на Тутанкамон, ведрото му лице.

— Грижа те е, нали? — попита Хоремхеб.

Бръкна сред диплите на робата си, извади кожена кесия и изтърси съдържанието й: великолепна златна плочка, която изобразяваше фараона с бойната корона на Египет, който размазва главата на врага в присъствието на бога на войната Монту, а зад него — богинята Нефтис.

— Лорд Ай нае един златар да го изработи за него; един чирак в работилницата направил това копие.

Разгледах плочката внимателно. Отблизо си личеше, че е по-грубо копие. Фараонът беше Тутанкамон като малко момче, но от йероглифите отстрани ставаше ясно, че Ай е богът Монту, а Анхсенамон — богинята Нефтис.

— Ай го е поръчал за лично ползване — взе плочката обратно Хоремхеб. — Става все по-арогантен. Гледа на себе си като на бог, господар на фараона.

Хоремхеб не лъжеше. Никой египтянин не би посмял да изобрази такава сцена дори в сънищата си. Фараонът се прекланяше единствено пред боговете; той бе техен равен, живото превъплъщение на волята им.

— Всички знаем, че нещо не е наред с Тутанкамон — изправи се Рамзес. — Представяш ли си, Маху, Ехнатон да се кланя пред някого? Не злоупотребява ли Ай с позицията си? Дали в двореца не се провеждат тайни церемонии, в които Ай и внучката му се обличат като богове и карат фараона да коленичи пред тях? Замисли се!

Остатъка от деня прекарах в беседката, а в главата ми бушуваше буря. Слугите ми носеха храна и вино. Защо му е на Ай да издирва някакъв младеж сред митанийците? Какво крои? Стъмни се. Повя свеж вечерен бриз, през открехнатата врата виждах прислугата. Дойде Джарка. Предложи ми да вечерям с него и семейството му. Отказах и той си отиде. Малко по-късно пристигна Пентжу, следван от слуги с кана вино и две чаши.

— Чух за посещението на великите воини. — Настани се върху възглавниците. — Попитаха ли за мен? Сигурно не.

— Имаш нужда от хубава баня — отвърнах грубо аз. — И бръснач.

— Онова, от което имам нужда, Маху, са бокал вино и млада девойка. Ще се освиня и ще те тормозя, докато не ми кажеш за какво бяха дошли онези двама мръсници.

Разказах на Пентжу, че искат да се върна в двора. Споменах Дома на пратениците и само боговете знаят защо му разказах и за Ай, преговорите му с митанийците и мистериозния мъж, когото Нахтмин е довел от Делтата. Пентжу се изправи с побеляло лице, отворена уста и изцъклени очи, сякаш бе видял демон от отвъдното. Може би и аз бях попрекалил с виното, защото продължих с разказа си. Пентжу изпусна чашата и се разтрепери, сякаш обхванат от силна треска. Извиках името му, но той се взираше пред себе си невиждащо. От гърлото му излезе странен гъргорещ звук. Шокът ме накара да се опомня. Изтичах от беседката и извиках за помощ. Когато се върнах, Пентжу се гърчеше в конвулсии на пода, а мускулите му се бяха втвърдили. Беше повърнал и за миг си помислих, че се дави. Пристигна лекар и се увери, че гърлото му е чисто, после сложи кожа между зъбите му и извика да донесем одеяла.