![Меч в бурята [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/8/mech-v-buryata-bg-download.jpg)
Меч в бурята [bg]
- Автор: Геммел Дэвид
- Серия: Rigante #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-659-2
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Меч в бурята [bg]». Краткое содержание книги:
„Меч в бурята“ е разтърсващ роман за честта и позора, за лесните грешки и страшните последствия от тях, за падението, възмездието и разкаянието. Гемел създава мрачни и жестоки светове, където герои и злодеи често са неразличими един от друг. Фентъзи Бук Ривю
Дейвид Гемел е няколко стъпала над добрите автори. Той е стигнал до царството на невероятното майсторство.Ан Маккафри
Забравете стандартното фентъзи, в което доброто се бори срещу злото, светлината срещу мрака. В историите, разказани от Дейвид Гемел, ще намерите и безбройни оттенъци на сивото. SFX
Кон се погрижи всички търговци да научат, че иска да знае повече за краля на варс. Само след няколко седмици един възрастен търговец на кожи помоли за разговор с него. Срещнаха се в някогашните покои на Дългия леърд. Кон бе махнал повечето покъщнина и бе оставил само дългата овална маса и десет стола. Търговецът влезе, поклони се и Кон го покани да седне. Мъжът беше висок и слаб, със закръглени рамене и лъскаво плешиво теме. На сбръчканото му лице се открояваха будните хитри очи.
Вляво от Кон седеше Макус, вдясно — Брефар. Кон си каза, че човекът срещу него изглежда твърде пресметлив.
— Благодаря, че ме приехте, господарю — започна търговецът от племето остро с глас мазен като зехтин. — Доколкото разбрах, желаете да се осведомите за крал Шард?
— Да, искам да науча подробности за него.
— Имам някои сведения, които може би ще удовлетворят желанието ви. Мога да събера и още. Стига да разполагам с повече кожи за продан. Варсите харесват туниките и ботушите, изработени от кожите на вашите черно-бели говеда.
Макус се наведе към Кон и му прошепна нещо. Кон кимна.
— Вече имаме уговорки с двама търговци за продажбите на тези кожи, но ще увелича и твоя дял… ако сведенията ти се окажат полезни.
— Господарю, вие сте любезен и сговорчив владетел. — Старецът се усмихна. — Не съм изненадан от вашия интерес към краля на варсите. Защото и той мисли за вас.
— Каква е причината?
— Както научих, господарю, вие сте убили неговия брат по време на набега им срещу Седемте върби преди няколко години. Шард се е заклел в кръвта на брат си, че ще побие главата ви пред неговата къща.
Кон се разсмя, но Макус се намръщи.
— Приятелю, какво друго продаваш на варсите? — попита Кон.
— Много обичат вашето уисге.
— Ще имаш трийсет бурета за следващото си пътуване до техните земи. Искам да знам неговите замисли. Събира ли войски, строи ли още кораби? Всичко свързано с войната. Разбираш ли?
— Не се съмнявайте, господарю. За мен ще е удоволствие да ви служа.
Кон благодари на търговеца, който се поклони отново и излезе.
— Нали се досещаш — каза Макус, — че това подло копеле ще продава и сведения за нас на Шард?
— Разбира се. Той цени в този живот само печалбите и се стреми да измъкне още пари при всеки сгоден случай. От кое пристанище ще отплава?
— От Скалната кралица. Повечето търговци, които отиват при варсите, тръгват оттам.
— Имаш ли приятели в пристанището?
— Да, и то мнозина.
— Още утре замини за Скалната кралица. Дано някой от твоите приятели склони да отплава със същия кораб. Добре ще е да имаме свой човек сред моряците.
— Трябва да споделиш с Мерия — каза му строго Ворна.
Руатан сви рамене и се извърна неловко. Бануин нахълта в стаята, изпищя щастливо, щом видя Големия мъж, и се покатери в скута му.
— Намерих диамант! — похвали се момчето, протегна изкаляната си ръчичка и показа обикновено лъскаво камъче.
— Браво на тебе. Но на твое място бих се измил, преди да оплескам с кал всичко. Я иди се умий. Аз ще ти пазя диаманта. — Бануин изтича послушно да се мие. — Чудесно момче е той.
Ворна не се остави да я залъже.
— Руатан, сърцето ти става все по-слабо. Сушеното напръстниче ще помогне заедно с другите билки, които ти дадох. Но и ти трябва да се укротиш. Не си позволявай да стигаш до преумора, не напрягай сърцето си излишно.
— Няма ли как да го засиля поне малко?
— Ако беше дошъл по-рано, щеше да е по-добре. Но сега… Няма как сърцето ти да укрепне отново. Можеш само да забавиш похабяването му. Трябва да кажеш на Мерия. Тя има право да знае.
— Има право да се тревожи до полуда ли? Още колко ще бие това коварно сърце?
— Не говори така — скастри го вещицата. — То не те е предало. Смятай го за болен приятел, който ти е помагал дълги години и сега се нуждае от помощта ти. Не го претоварвай. Пий повече вода и по-малко уисге. И яж повече овесена каша… но без сол.
— Ворна, попитах те колко ми остава.
— Ако внимаваш, може би имаш десет години живот. Не ми се вярва да са повече.
— Значи ще избутам до петдесет. Стига ми толкова.
— Ще избуташ до петдесет и три, суетен празноглавецо — усмихна се тя. — Искам да пиеш отварите от билки точно както ти обясних. И винаги да внимаваш с напръстничето. Запомни, че с тази билка повече не означава по-добре. Ако прекалиш, може да те убие. Не се изкушавай да добавиш още една щипка прах в чашата.
Бануин се върна тичешком и показа ръцете си на Руатан, за да го похвали.
— О, много хубаво си ги измил. Браво.