Край Рио де ла Плата
- Автор: Май Карл
- Серия: el sendador #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Рио де ла Плата». Краткое содержание книги:
«Край Рио де ла Плата» принадлежи към издание в две части. Втората част е «През Кордилерите» (Band 13).
Но тъй като чу името си и видя как го посочих, той проумя, че става въпрос за него. Затова пристъпи крачка напред и каза:
— Йес, сеньоре! Аз съм капитане Фрико Търнърстико от Нюо Йорко. Моето платноходо се казва «Вятъро» и се надявам, че туй ви стига!
Хордан го измери с учуден поглед, а после ме попита:
— Що за език е това? Прилича ми на английски!
— Да, сеньор, капитанът не владее испански.
— Как му поверяват тогава подобна задача?
— Тъкмо заради това е подходящ за целите ни. Щом не знае езика на страната, никой няма да допусне, че ще се заеме с такова начинание, за което владеенето на испански изглежда абсолютно необходимо. Впрочем на борда си той има хора, които винаги може да използва като преводачи, какъвто е например случаят с неговия боцман, придружил го чак дотук.
— И боцманът ли е тук? Че защо?
— За някаква определена цел и дума не може да става. Те изобщо не са имали намерение да идват при вас, сеньор, а са били принудени.
— Но те са напуснали и кораба, и Буенос Айрес. Защо?
— По делови причини. Мастър Хаунтърс ме изпрати да пътувам с капитана като суперкарго. Мисията ми ме отведе най-напред при сеньор Тупидо в Монтевидео. Там слязох на сушата, за да се представя на този господин. Обаче капитанът продължи да плава за Буенос Айрес, където щеше да ме очаква. Ала още преди пристигането ми той и боцманът предприели пътуване по река Уругвай, за да разберат дали нейде нагоре по течението й могат да се намерят търговски стоки, подходящи като товар, който щели да вземат на борда след предаването на вашата пратка. На връщане се качили на един сал, който бил нападнат от майор Кадера. По една чиста случайност ние се срещнахме с капитана на онова място.
— Наистина голяма случайност, сеньор! — каза Хордан и ме измери с подозрителен поглед.
— Да, така е! Виждате, че вашият майор е предприел враждебните си действия изключително срещу такива хора, които са дошли да действат във ваша полза, а следователно естествено и в негова. Вместо да дойдем при вас като уважавани търговски партньори и да бъдем поздравени с добре дошли, ние бяхме довлечени тук като пленници. Вече споменах, че се виждам принуден да поискам удовлетворение.
— Ще ви се даде според обстоятелствата.
— Сеньор, и тези ваши думи са двусмислени и съмнителни!!
— Защото и самият вие ми се виждате извънредно съмнителен. Всичко, което ми разказвате, ми се струва твърде невероятно, сеньор!
— Така ли? Значи не ми вярвате? Тогава ще е по-добре да прекъснем този разговор. Щом като ми имате толкова малко доверие, колкото и аз на вас, целта на моето пътуване е невъзможно да бъде постигната. Моля ви да ни пуснете да си вървим.
— Да ви пусна ли? Да не би да искате да кажете, че трябва да ви освободя? И дума да не става!
— Е, постъпете както намерите за добре. Нямам какво повече да ви кажа!
Отдръпнах се назад и си придадох възможно най-безгрижен израз на лицето. Това не остана без резултат. Проявената от мен самоувереност явно му импонираше. Въпреки всичко той ме заплаши:
— Спомняте ли си обещанието, че спокойно ще посрещнете участта, която аз ви отредя?
— Разбира се. Казах, че ако потвърдите смъртната ми присъда, спокойно ще посрещна разстрела.
— Е, струва ми се, че така и ще направя! Какво ще кажете? — попита ме той.
— Нищо, сеньор.
— Нима смъртта ви е наистина толкова безразлична?
— Не, но аз просто спазвам обещанието си. Гибелта на един човек с нищо няма да промени хода на световната история, макар че за вас смъртта ми ще има неприятни последици, понеже няма да можете да сключите тъй желаната сделка.
— Не разбирам защо мислите така. Че нали капитанът е в ръцете ми!
— Той не е упълномощен и няма правото да преговаря с вас.
— Но има товара. Ще го освободя само след като получа стоката. Виждате, че разполагам със средства, с които мога да ви принудя да ми се подчините.
— Лъжете се. В случая капитан Търнърстик изобщо няма право да се разпорежда. Сеньор Тупидо е човекът, който в момента заповядва на кораба. Убийте ме, задръжте капитана и боцмана, нямам нищо против. Но така няма да се доберете до пратката.
— Caspita![55] Че какво общо има Тупидо с кораба?
— Как да няма? Нали е съдружник на мастър Хаунтърс и следователно е съсобственик на товара! Не се ли върнем до един точно определен ден, той ще разбере, че ни се е случило нещо лошо в главната квартира и повече и през ум няма да му мине да поддържа делови контакти с вас.
— Ами! Ако не сключи сделката, ще понесе големи загуби!
55
По дяволите! Б. пр.