Край Рио де ла Плата
- Автор: Май Карл
- Серия: el sendador #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Рио де ла Плата». Краткое содержание книги:
«Край Рио де ла Плата» принадлежи към издание в две части. Втората част е «През Кордилерите» (Band 13).
— Кой, той ли? Единствено вие ще пострадате! Тупидо незабавно ще продаде товара на вашите врагове и вие сам знаете много добре колко бързо ще го грабнат. Те се нуждаят от пушки и муниции кажи-речи повече и от вас.
— Но няма да му платят нито песо!
— Напротив, веднага ще му платят, докато вие ще получите пратката на кредит.
— Сеньор, страшно се заблуждавате — засмя се той. — Товарът представлява контрабандна стока. Каже ли Тупидо на правителството от какво се състои пратката, президентът Сармиенто няма да я купи, а просто ще я конфискува!
— Струва ми се, че вашата заблуда е по-голяма от моята. Естествено Тупидо в никой случай няма да направи предложението си, докато «Вятър» е на котва в пристанището на Буенос Айрес. Преди това той сигурно ще върне кораба в Монтевидео. И така, за конфискация и дума не може да става. Ще загубите във всяко отношение, понеже Тупидо ще направи пред президента всички възможни разкрития, на които е способен. Така се уговорихме с него още в Монтевидео. Въпреки че дължимата сума е значителна, двамата съдружници проявяват готовност да ви я дадат на заем. Но сега естествено ще трябва да се откажете от тези пари и не ми се вярва това да ви донесе някаква полза.
«Генералисимото» се разходи няколко пъти нагоре-надолу из стаята, после се спря в най-отдалечения ъгъл, направи знак на генерала да отиде при него и двамата подеха тих разговор. След това генералът се върна на мястото си, а Хордан се обърна към мен:
— Отговорете ми на следния въпрос — защо сте наредил на кораба да се отправи към Буенос Айрес, право в бърлогата на звяра, който се каня да унищожа?
— От предпазливост, за да бъда по-сигурен, че няма да ме измамите.
— Диаболо! Ама сте искрен сеньор, няма що!
— Очаквам, че и вие ще сте също тъй искрен към мен!
— Е, добре! Смятам ви за страшно изпечен негодник!
— Благодаря, сеньор! От вашата уста тези думи са истинска похвала за мен. Впрочем не съм дошъл при вас да водя голословни спорове. Настоявам да ми отговорите дали се отказвате от сделката или не!
— Първо ми кажете защо не сте отпътувал и вие за Буенос Айрес, а сте поел на кон през Банда ориентал!
— Защото това беше най-краткият път до вас. Вярно, че нямах намерение да избера посоката, в която ни отвлече майорът. Мислех, че ще мога да ви намеря в Сан Хосе, в чифлика, където е бил убит Уркиса, вашият баща.
Много добре знаех какво рискувам с тези думи. Та нали самият той беше убиецът! С това дръзко подмятане целях да го извадя от равновесие и видях, че не съм се излъгал, понеже той бързо пристъпи две крачки към мен, протегна и двете си ръце, сякаш за да ме сграбчи, но после изглежда размисли и промени намерението си. Изтъпанчи се съвсем близо пред мен и ми кресна:
— Какво знаете за това убийство?
— Нищо повече, отколкото знаят всички други хора.
— Говори ли се за него и в чужбина?
— Да.
— Какво?
— Нямам задължението да играя ролята на осведомителен източник.
— Убиха го гаучоси, долни мерзавци, които се бяха разбунтували срещу него!
— Възможно е!
— Да не би да мислите, че… — Той млъкна.
— Какво? — попитах аз.
— Че може би гаучосите са били само маша в нечии ръце?
— Наистина така се говори.
— Мътните го взели! И чия маша са били?
Очите му бяха широко отворени. Изглеждаше, сякаш се кани да ме унищожи с поглед. Въпреки това спокойно отговорих:
— Били са ваша маша, сеньор.
Брат Иларио изплашено извика. Офицерите наскачаха от местата си. Хордан залитна крачка назад, после се втурна към мен, сграбчи ме за дрехата и изкрещя:
— Куче, това ще ти струва живота! Ще те удуша! — Започна да ме разтърсва насам-натам. Запазих спокойствие и не се възпротивих, а само рекох:
— Сеньор, запазете хладнокръвие! Искахте от мен да чуете истината и аз ви я казах. Ако допускате тя да ви развълнува и разстрои толкова силно, сам се излагате на опасността в крайна сметка хората все пак да повярват на тези дрънканици!
— Дрънканици! А-а, тази дума ви спаси! — каза той и отдръпна ръката си. — Значи смятате този слух за празни приказки?
— Естествено, защото само дърдорковци са в състояние да изговорят нещо, което при определени условия може да им струва главата.
— Значи за мен наистина се говори… хората казват, че…
— Да. — кимнах аз. — Тъй казват.
— Къде? И в Европа ли?
— Също и там.
— Каква подлост! Ужасно! Ами вие? Вие вярвате ли го?
— Сеньор, въпросът ви е съвсем излишен. Нима към един убиец щяхме да проявим толкова голямо доверие, каквото проявяваме в случая с това, че идвам при вас да сключа такава значителна сделка?