Денят след утре

— Моите уважения, хер Хониг — настръхна Маквей. — Бил съм заплашван и преди, но както виждате, все още кретам. Същото се отнася до господата Нобъл и Ремер. Затова нека оставим празните приказки и да се заемем с онова, заради което сме дошли. Убийства. Цяла поредица от убийства, започнала преди трийсет години и продължаваща до днес. Едно от тях стана в Ню Йорк преди по-малко от двайсет и четири часа. Убитият беше дребничък евреин на име Бени Гросман. Освен това беше ченге и мой добър приятел. — Гласът на Маквей бе натежал от гняв. — От доста време работим по случая, но едва от един ден насам започнахме да се ориентираме. Колкото повече ровим, толкова по-често се натъкваме на името Ервин Шол. Платено убийство, хер Шол. Почти навсякъде по света за това се полага дългосрочна, дори смъртна присъда.

Над главите им се раздаде смях и подът заскърца под стъпките на голяма компания, идваща за обяд. Из въздуха се понесе апетитният аромат на наденички с кисело зеле.

— Искам да разговарям с Шол — каза Маквей.

Хониг се поколеба.

— Не знам дали е възможно, хер детектив. Вие сте американец. В Германия нямате никаква власт. Освен ако разполагате с категорични доказателства за извършено престъпление, в което се съмнявам.

Маквей не обърна внимание на възраженията.

— Ще го направим така. Заповед за арест, издадена на името на инспектор Ремер, според която Шол трябва да се предаде на германската полиция за екстрадиране в Съединените щати. Обвинява се в организиране на наемно убийство. Американското посолство ще бъде уведомено.

— За човек като Шол подобна заповед е пълна нула — спокойно каза Хониг. — Адвокатите му ще я изхрупат за закуска.

— Знам — кимна Маквей. — Но все пак я искам.

Хониг кръстоса ръце върху масата пред себе си и сви рамене.

— Господа, мога само да обещая, че ще сторя каквото е по силите ми.

Маквей се наведе към него.

— Ако не можете да го уредите, кажете си направо и намерете някого, който ще може. Трябва да стане още днес.