Денят след утре
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят след утре». Краткое содержание книги:
След като зареди нов пълнител, Аврил пристъпи отстрани на вратата, завъртя дръжката с лявата си ръка и леко побутна. Масивната дъбова врата се открехна. Вътре царуваше тишина. Само откъм полето отново долитаха птичи песни, замлъкнали за минута след стрелбата.
— Вера — високо изрече тя. — Името ми е Аврил Рокар. Работя в полицията. Телефоните са повредени. Франсоа Кристиан ме праща да те спася. Хората от охраната бяха престъпници, вражески агенти.
Тишина.
— Има ли някой при теб, Вера? Затова ли не можеш да отговориш?
Аврил бавно побутна вратата още малко, колкото да се вмъкне вътре. Отляво край стената имаше дълга скамейка. Отпред беше холът. Отвъд него започваше дълъг коридор, чийто край чезнеше в полумрака.
— Вера? — отново подвикна тя.
Никакъв отговор.
Вера стоеше в дъното на коридора. Беше се наканила да избяга през задната врата, но в последния момент бе съобразила, че отзад има само просторна ливада и езеро. На открито щеше да представлява лесна мишена.
— Вера — долетя пак гласът на Аврил и дъските на пода изскърцаха. — Не се бой, Вера. Дойдох тук, за да ти помогна. Ако при теб има някой, не мърдай. Недей да се бориш. Просто остани там. Аз ще те намеря.
Вера затаи дъх. Отдясно имаше малко прозорче и тя погледна навън с надеждата да види как някой се задава по алеята. Нови агенти, пощальон, минувач, който и било.
— Вера.
Гласът звучеше малко по-ясно. Аврил се приближаваше. Вера наведе глава. Беше лекарка и знаеше само как се спасява човешки живот. Но нямаше да умре тук, щеше да стори всичко възможно, за да се спаси. В ръцете си държеше парче тъмносин шнур, откъснат от завесата в спалнята.
— Ако си сама и се криеш, моля те, излез, Вера. Франсоа чака да му съобщя, че си в безопасност.
Вера се ослуша. Гласът на Аврил се отдалечаваше. Може би към хола. Тя въздъхна тихичко, освобождавайки събраното напрежение. И в този момент прозорецът отдясно се пръсна на парчета.
Аврил беше отвън! Раздаде се изстрел и наоколо избухнаха късчета дърво. Вера изкрещя, когато няколко трески се впиха в шията и лицето й. После Аврил протегна пистолета през прозореца за последния изстрел. Вера слепешком замахна напред и обви китката с тъмносиния шнур. Рязко пристегна примката и дръпна назад с всички сили. Изненадана, Аврил заби лице в счупеното стъкло. Пистолетът глухо тупна край краката на Вера.
С обляно в кръв лице, Аврил яростно опитваше да се освободи. Но съпротивата само укрепи и без това твърдата решителност на Вера. Дърпайки с всички сили, тя изтегли в коридора цялата ръка. Когато усети, че Аврил е притисната към външната стена, Вера опъна още по-жестоко. Раздаде се неясен пукот, после пронизителен писък и раменната кост изхвръкна от ставата. Едва сега Вера пусна шнура и Аврил бавно се свлече под прозореца, продължавайки да крещи от болка.
— Коя си ти? — запита Вера, когато излезе и заобиколи покрай стената.
Пистолетът в ръката й бе насочен право към повалената дългокрака жена с тъмен костюм, подвила неловко под себе си изкълчената ръка.
— Отговаряй. Коя си? За кого работиш?
Аврил мълчеше. Вера предпазливо пристъпи напред. Тази жена беше професионалистка. През последните пет минути бе застреляла хладнокръвно трима мъже.
— Протегни настрани здравата си ръка и се завърти така, че да те виждам добре — заповяда тя.
Аврил не помръдна. После Вера видя алена струйка кръв да попива в земята под шията й. Пристъпи напред и ритна крака на Аврил.
Нищо.
Разтреперана и готова за стрелба, тя направи още една крачка. Бавно се приведе, хвана Аврил за рамото и я обърна по гръб. Изпод брадичката бликна кръв по бялата блуза. Лявата ръка бе стисната в юмрук. Вера внимателно коленичи и се опита да разтвори пръстите. Когато успя, тя изкрещя и отскочи назад. Върху дланта лежеше ножче от самобръсначка-еднодневка. За кратките секунди докато Вера вземе пистолета и заобиколи къщата, Аврил Рокар си бе прерязала гърлото.
91.
Берлин, 11:00
Русата сервитьорка с баварски костюм се усмихна на Озбърн, сложи върху масата димящ кафеник и излезе. След пристигането в Берлин четиримата веднага се бяха отправили към това ресторантче на Вайзенщрасе, което се славеше като едно от най-старите в града. Собственикът Герд Еплеман, дребен плешив човечец с колосана бяла престилка, незабавно ги отведе в служебното сепаре под общата зала, където чакаше Дитрих Хониг.