Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Поулгара — магьосницата
Поулгара — магьосницата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Поулгара — магьосницата

Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:

„Поулгара магьосницата“ отново ни среща с фантастичния свят на Дейвид Едингс. Романът разкрива драматичната история на една жена, чийто магически произход и възложената и божествена задача многократно се сблъскват с чисто човешките чувства на омраза и любов. Още съвсем малка дъщерята на Белгарат и Поледра овладява изкуството да променя вида си, да се премества светкавично в пространството, да разчита мислите и да променя спомените на хората… А когато става херцогиня на Ерат, често й се налага да води войни или да организира дворцови преврати. В продължение на хиляди години тя усъвършенства своята магическа сила и заема решаващо място в безкрайната борба между Светлината и Мрака.
1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 275
Перейти на страницу:

— Това звучи много успокоително.

— Прелетях над Великото западно море, за да разбера докъде са стигнали корабите на Гартеон. Това ми отне доста време, но най-накрая ги открих. Пуснали са котва на десет левги северно от Камаар.

— Какво?!

— Флотата на Гартеон не се движи, Онтроуз. За разплитането на тази загадка повече би ни помогнал въпросът „Защо?“ Дори не ми хрумва какво означава това.

— Сигурна ли си в това, което казваш?

— О, даже повече от сигурна, Онтроуз. Реших, че не е добра идея да се спусна долу и да ги питам какво става, затова дойдох тук. Според теб може ли да има някаква причина за една флотилия да спре просто така насред път?

— Съществува едно единствено обяснение, Поулгара — замисли се той. — С една дума — флотата чака на котва нещо или някого. Огледа ли месността наоколо?

— Да.

— Излиза, че не става дума за някакъв определен сигнал или знак.

— Да, вероятно не е това.

— Значи е някоя предварително уговорена среща. Видимо са пристигнали по-рано от очакваното, затова сега изчакват да дойде денят.

— В това има смисъл, Онтроуз. Те чакат нещо, а не просто си прахосват времето.

— Това обаче поражда нова загадка — рече той, мръщейки вежди. — Да се определи дата за някоя военна акция не е нещо необичайно. Но това обикновено се прави, когато са нужни координирани действия — едната армия напада дадена точка, докато втората атакува на друго място. Практиката е използвана в почти всички военни начинания.

— Имаш право.

— Но с кого трябва да синхронизира действията си флотата? Латан ни увери, че цялата армия на Гартеон е по корабите. Ако това е истина, тогава кой е останал в Астурия, че да се съобразяват с него?

— Може би някоя чужда сила — рекох колебливо. — Но нито алорните, нито толнедранците биха се забъркали в арендските счепквания. Погрижила съм се за това още преди няколко века.

Очите на моя фаворит внезапно се разшириха от ужас.

— Това е невъзможно! — възкликна той.

— Но аз наистина го направих, любов моя — уверих го. — Двамата с Ран Борун живи одрахме Вордувианите, Хонетитите и Хорбитите още преди сто години за назидание, та да стоят по-далеч от вътрешните дела на Арендия. Баща ми пък здраво държи юздите на алорните.

— Нямах това предвид, Поулгара — успокои ме той. — Току-що ми хрумна, че барон Латан е твърде популярен в Арендия, защото всички присъстваха на нашия рицарски двубой, когато аз си извоювах честта да съм твой фаворит. Напълно е възможно самият Гартеон или пък някой от неговите приближени да е забелязал Латан във Во Астур и да го е разпознал. А после са започнали привидно да кроят планове за нападение на Ерат, та да го измамят. Той на свой ред ни подведе.

— Това изобщо не ми беше минало през ума — признах. — След като Латан веднъж вече е видял как цялата армия се качва на корабите по кейовете на Во Астур, те спокойно биха могли да отплават няколко мили надолу по реката и да стоварят войската на някой пуст бряг, където Латан не би могъл да ги забележи. Това, в което можем да сме сигурни, любов моя, е, че тук наблизо има войски на Гартеон. Само дето не знаем къде точно са те.

— Трябва да тръгна още сега! — възкликна той. — Трябва да се посъветвам с Латан. Ако сме подведени, тогава всичко е било напразно.

— Не точно напразно, но в такъв случай губим всичките си предимства. А сега остави коня си да спи. Аз ще те отведа при Латан.

Онтроуз, макар и с доста опит, беше съвсем неподготвен за коварствата на политическите игри. Дългогодишното приятелство с Латан не му позволяваше да заподозре барона в непочтена постъпка. Аз обаче бях свидетел на множество предателства, затова в такива случаи имах на ум по няколко заподозрени.

— Отиваме да посетим барон Латан — продължих, — но докато говориш с него те моля да не споменаваш догадките ни около астурианската флота.

— Не те разбирам, любима.

— Не бива да му мътим разсъдъка с нашите подозрения, Онтроуз. Нека той сам достигне до свои заключения. Не бих искала да объркваме неговата съобразителност с вече готови решения. Може пък да се добере до истината — това също е твърде вероятно. Просто му кажи, че флотата на Гартеон е хвърлила котва, а после подхвърли предположението за някаква определена дата. Нека той тръгне оттук и да видим до какво ще се добере. Латан притежава проницателен ум и би било глупаво да го подценяваме.

— А как предлагаш да стигнем до лагера на Латан? — попита той.

— Ще е по-добре да не ти обяснявам това с подробности — отговорих. — Те не са толкова важни, пък могат и да те разстроят. Остави се в ръцете ми и ми имай доверие.

1 ... 149 150 151 152 153 154 155 156 157 ... 275
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)