Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Всичко върви по плана ни, Твоя Светлост — увери ме той, но гласът му кънтеше някак кухо, още откакто ни уведоми за козните на астурианците.
— Какво става е теб, Латан? — попитах го направо. — Изглеждаш ми някак тъжен.
Той въздъхна.
— Моментът е такъв, Твоя Светлост. Скоро пак ще се оправя. Вижда се краят на тревогите ми и ще бъда доволен, когато те се озоват зад гърба ми.
— Надявам се наистина да е така, скъпи Латан — казах. — Мрачен си като дъждовен ден. А сега, ако ме извиниш, ще видя къде е генерал Холбрен.
Генералът беше стигнал северния край на езерото Султурн. Той ми каза, че един пътуващ толнедрански търговец преди три дни е забелязал астурианската флота на около осем мили от сушата край Камаар. Това беше още един знак, че всичко върви според нашите изчисления. До края на деня се движих заедно с моя многоуважаван генерал, отлагайки умишлено срещата с Онтроуз. Още не бях уверена, че ще се удържа да не сторя нещо крайно необмислено и неприлично, когато очите ни се срещнат.
Сигурно тези трепети на сърцето ръководеха действията ми през целия следващ ден. Не се чувствах готова да се срещна с Онтроуз, затова реших да полетя над Великото западно море и да видя къде точно е флотата на астурианците.
Прелетях над мястото, където днес се намира град Сендар, а сетне започнах да се издигам, докато не се извисих на неколкостотин метра височина. Оттук можех да видя какво става на десет левги разстояние, в която и да е посока. Ако информацията на генерал Холбрен беше точна, вражеската флота трябваше да е някъде около мястото, над което кръжах. Оказа се обаче, че наоколо не се вижда нищо и това сериозно ме разтревожи. Дали пък не съм подценила скоростта, с която се движат? Направи полукръг и полетях на север покрай брега, оглеждайки морето, докъдето ми стигаше погледът. И този път не забелязах нищо. По обед минах над врязания в морето полуостров, но вече бях убедена, че е невъзможно за шест дни да са стигнали чак дотук. Имах едно на ум, че Гартеон е подстрекаван от гролими и беше възможно да използва всички предимства на тази връзка.
Когато вечерта оцвети небето над мен в пурпур, стигнах устието на река Селин. И тук нямаше следа от кораби. Щях да падна от изтощение всеки миг, затова се спуснах надолу и кацнах в клоните на един дъб близо до брега. Може пък корабите на Гартеон да са по-бавни, отколкото ги мислех, реших накрая. Излизаше, че е трябвало да летя над морето в обратната посока. Но рано или късно щях да открия тази флота!
Излетях рано, когато зората едва беше обагрила небето от изток, и поех на юг, въртейки очи във всички посоки. Беше един часа след обед, когато най-сетне ги открих. Намираха се на не повече от десет левги от Камаар и, ще повярвате ли, бяха хвърлили котва! Какво ставаше тук?! Полетях в кръг, прекосих брега и се спуснах да си отпочина върху един прогнил дънер сред тресавищата на север от Камаар. В цялата тази работа нямаше капка разум! Ако си замислил да нахлуеш в чужда територия, едва ли би спрял да си отпочинеш насред път! Ставаше нещо много необикновено. Едно обаче беше сигурно. Трябваше час по-скоро да предупредя Онтроуз за това. Резкият поврат на събитията ме накара да забравя за сърдечните си трепети. Полетях на север през блатата, докато не видях твърда земя. Тогава кацнах, приех собствената си форма и се пренесох по въздуха, вместо да използвам пера. На практика подскачах от връх на връх. На някого това може и да се стори доста неудобен начин за пътуване, но ако хълмовете са на по три-четири левги един от друг, наистина помага да се придвижиш бързо и за кратко време.
Беше почти залез, когато се добрах до Селин и се запътих да намеря Онтроуз. Открих го в къщата на главния съдия на Селин, мой стар приятел. Той се изправи на крака и дълбоко се поклони, когато влязох.
— Твоя Светлост — официално ме поздрави, — все още ли ми се сърдиш?
Аз потръпнах, припомняйки си с какъв крясък го изпроводих от къщата в имението.
— Съвсем не, скъпи Онтроуз — уверих го. — След като си замина, аз запратих няколко чинии по стената и това ме поуспокои.
Той ме погледна объркано.
— Жените обикновено постъпват така, Онтроуз. Ти едва ли би го разбрал. Но сега съм тук за нещо друго. Натъкнах се на една загадка и ще ми трябва помощта ти, за да я разплетем.
— Стига да е по силите ми — скромно рече той.
— Дано е така, защото аз съм много объркана. Барон Латан превежда войската си през река Камаар, а генерал Холбрен е тръгнал на север от Султурн, така че всичко се развива по плана.