Роксолана
- Автор: Загребелни Павло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роксолана». Краткое содержание книги:
Овладяла върховете на тогавашната източна и европейска култура, тази забележителна жена под името Роксолана влиза в историята и играе значителна роля в политическия живот на своето време.
Дори и след разгрома при Мохач, след като велможите покорно поднесоха на султана ключовете от столицата на Унгария Буда, в древните столици Вишеград и Естергом се сражаваха смели войни срещу турците и не предаваха крепостите, а Беч на Тиса така се държеше, че там паднаха повече османци, отколкото при Мохач, но все едно съдбата на земята беше вече решена. Пред червения султански шатър посякоха две хиляди пленници, а от главите им издигнаха чудовищна триумфална пирамида. Сюлейман седеше на златния трон и раздаваше дарове. Най-напред подари на великия везир Ибрахим перо със скъпоценен диамант на тюрбана. После нареди да дадат кафтани на всички, които се бяха отличили в боя. Поинтересува се жив ли е старият еничарин Абдула Тозлу, повика го при себе си и го попита какво трябва да прави сега.
— Султане мой — каза еничаринът, — сега гледай добре да не би свинята да се опраси отново.
Сюлейман се засмя и награди стареца с кесия злато. Беше щедър и добър. До шатъра докараха седемте глави на унгарските прелати, които оглавяваха войската. Сюлеймановите велможи ги заплюваха, хулеха ги, наричаха ги с имената на папа Лъв, Андриан, Климент, Александър и Юлий, подиграваха се:
— Е какво, кръстоносен поход срещу турците ли?
— Ще завземем Буда и ще тръгнем към Рим!
— Втората след Стамбул столица на Европа е в ръцете ни!
— А ще дойде ред и на третата и на десетата, аллах да даде могъщество на войнството си!
Донесоха главата на крал Лайош и Сюлейман заповяда да я напълнят с мускус и памук, да я украсят с черно сандалово дърво и злато и да я изпратят като най-голям трофей в Стамбул в султанската съкровищница. В същото време султанът произнесе печални слова:
— Нека аллах се смили над този юноша и накаже подлите съветници, които го предадоха в неговото неумение. Аз тръгнах срещу него с войска, но нямах намерение да скъсявам владетелския му живот. Нали едва бе вкусил от сладостите на живота и властта. Нека душата му се успокои.
Същата нощ султанът изчезна, а отново се роди тъжният, стеснителен поет Мухиби, който с цялото си сърце искаше да полети към милата Хурем, зовеше Хасеки да дойде и да се разходи в кристалния дворец на неговото сърце: