Диамантената ера
- Автор: Стивънсън Нийл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената ера». Краткое содержание книги:
Миранда се извърна отново с лице към господин Бек.
— Мислите, че сте изобретили нов начин за разкриване на значенията чрез технологиите…
— Среда.
— Нова среда, която може да ми помогне да се добера до това, което търся. Защото когато става въпрос и за значение, законите на вероятността могат да бъдат нарушени.
— В твърдението ви има две грешни предпоставки. Първо: аз не съм изобретил средата. Други са направили това, може би с различна цел, а аз просто се натъкнах на нея или по-точно — получих откровение. А що се отнася до законите на вероятността, милейди, те не могат да бъдат нарушени, както не може да бъде нарушен който и да било математически принцип. Законите на физиката и математиката обаче са като координатна система, която съществува само в едно измерение. Може пък да има и друго измерение, перпендикулярно на първото и невидимо за законите на физиката, което освен това да съдържа същите неща с различни правила, записани в сърцата ни, на едно дълбоко място, където не можем да стигнем, за да ги прочетем, освен чрез сънищата и мечтите си.
Миранда погледна към господин Ода, като се надяваше да й смигне или нещо такова, но той се бе вторачил в дансинга с изключително сериозно изражение, сякаш сам беше потънал в дълбоки размисли, и кимаше едва забележимо. Миранда си пое дълбоко дъх и въздъхна.
Когато отново вдигна поглед към господин Бек, той я гледаше и виждаше любопитството й по отношение на господин Ода. Обърна едната си ръка с дланта нагоре и потърка възглавничката на палеца си във връхчетата на останалите пръсти.
Значи от Век идваха идеите, а от Ода — парите. Най-старите и проблемни отношения в технологичния свят.
— Трябва ни трети участник — каза господин Век, измъквайки я от мислите й.
— За да направите какво? — попита Миранда с едновременно нападателен и защитаващ се тон.
— Всички техномедийни начинания имат една и съща структура — обясни господин Ода, който се размърда за първи път от известно време насам. До този момент между оркестъра и тълпата се бе образувала доста добра хармония и доста голямо количество хора танцуваха живо — кой по-изискано, кой по-примитивно. — Трикрак триножник. — Ода протегна юмрука си и започна да отваря един по един пръстите си, докато изричаше това. Миранда забеляза, че пръстите му са кокалести и криви, сякаш доста често бяха счупвани. По всяка вероятност господин Ода беше ветеран в практикуването на някое бойно изкуство, което сега бе тотално отречено от повечето нипонци заради намека за принадлежност към нисш социален слой. — Крак номер едно: нова технологична идея. Господин Бек. Крак номер две: адекватна финансова подкрепа. Господин Ода. Крак номер три: човекът на изкуството.
Господата Век и Ода погледнаха многозначително към Миранда. Тя отметна глава назад и успя да се разсмее доста стабилно, като удари онази приятна точка в диафрагмата си. Усещането беше приятно. Разклати глава, като позволи на косата си да се развее свободно в двете посоки зад раменете й. След това се наведе напред през масата и закрещя, за да могат да я чуят сред звуците от оркестъра:
— Момчета, трябва доста да сте закъсали. Моята песен е вече изпята. В тази зала има поне половин дузина интерактори, които са с по-добри перспективи от мен. Карл не ви ли обясни това? От шест години съм се завряла в една сцена за телесни изпълнения и работя за детски продукции. Не съм звезда.
— Звезда означава майстор в изпълнението на традиционните интерактиви, които са точно технологията, която се опитваме да надскочим — отвърна господин Бек леко пренебрежително, че тя не е схванала за какво става въпрос.
Господин Ода посочи оркестъра.
— Нито един от тези хора не беше професионален музикант — някои не бяха дори и аматьори. Музикалните умения нямат нищо общо с това — те бяха хора на изкуството от нов тип, които са се родили твърде рано.