Пламъци
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъци». Краткое содержание книги:
Известно време той лежа, разкъсван от ревност, като отчаяно се мъчеше да й повярва. Скоро обаче желанието надделя над терзанията. Или не толкова жаждата да я обладае, колкото на всяка цена да я притежава.
С рязко движение я сграбчи с едната ръка и грубо я придърпа към себе си, докато задникът й се долепи плътно до корема му. Проникна в нея отведнъж, със силен напън. Гризна късче от кожата на тила й и го задържа между зъбите си, пришпорван от неистова потребност да се наложи и да властва.
Не беше необходимо. Тя беше отзивчива, дащна и така заредена с чувственост, че той само притисна длан към хълмчето й и вътрешните стени на тялото й се стегнаха около члена му като вълшебен пестник, масажирайки го, издоявайки семето му, а с него и всичките му съмнения.
Известно време дишането им не можеше да се успокои. Телата им лъщяха от прозрачен слой пот. Когато най-сетне се отдръпна от нея, тя изви лице към него и потърка гърдите му с разтворени устни.
Каза му:
— Срамота.
— Никога не съм твърдял противното, такъв съм си.
— Нямам предвид теб. А себе си.
Беше заспал, гушнал я в прегръдките си, сигурен поне в едно, че съвкуплението им бе надхвърлило рамките на взаимното удоволствие. Беше достигнало несравними измерения.
Но сега се бе съмнало и съмненията го връхлетяха с нова сила подобно на тропическата влажност, която се надигаше с изгряващото слънце. Замисли се за всичко, казано от нея, за чувствения й отклик, за дръзките й ласки. Едва ли й е било по-хубаво с брат му.
Дали бе обяздвала Кларк до прималяване, докато рухнеше на гърдите му?
Кий стисна юмруци до тялото си.
Дали така блажено бе мъчила Кларк до самия връх, мачкайки го с гальовна ръка?
Изпсува вулгарно.
Дали бе позволявала на Кларк да я целува между бедрата да напипва и вкусва от…
Разнесе се ужасен, смразяващ кръвта писък и той мълниеносно изхвръкна от леглото.
Преди утринната тишина да бъде раздрана от втори, той вече беше нахлузил панталоните си и се намираше до вратата, като едва не я изтръгна от пантите в бързината да отвори.
— Buenos dias — поздрави охраната Лара, когато излезе от стаята на Кий. Нехаеща към похотливо ухилените им физиономии, прекоси коридора и влезе в своята, старателно заключвайки вратата след себе си.
Ботушите им бяха оставили кални следи по килима, а леглото, както забеляза Кий, бе напълно опустошено. Пошегува се, че независимо от приказките, които може да е чувала за тексасците, за първи път му се случвало да се люби, без да си събуе ботушите.
Да се люби? Наистина ли бе употребил точно тези думи или въображението й изневеряваше от приличие?
Сви рамене при тази смущаваща мисъл, беше й дотегнало от самоанализи за изтеклото денонощие. Заключенията, направени предишната вечер, бяха положителни. Беше продължила да съществува от мига, когато се озова в прегръдките на Кий. Преживяването беше дълбоко пречистващо. Защо трябваше да му прикачва име? Настроението и тялото й говореха достатъчно красноречиво. Чувстваше се превъзходно. Защо поне веднъж не се задоволи с това?
Взе раницата си и влезе в банята. Щом зърна отражението си в огледалото над мивката, самокритично се изсмя. Нямаше грим и въпреки че косата й беше чиста, след измиването с обикновен сапун, видът й бе потресаващ.
Той сякаш не обърна внимание. Или не го интересуваше. От гърдите й, плъзгайки се нагоре по шията и лицето, изби червенина. Тя разкопча първите няколко копчета на блузата си, погледна зърната си и забеляза, както очакваше, че са издраскани. Преди отново да се любят, непременно ще го накара да се обръсне.
Ако изобщо отново се любят.
За свое огорчение откри, че безумно се надява на продължение. Час по-скоро.
Предвкусвайки удоволствието, се усмихна, дръпна завесата за душа и посегна към крановете.
Писъкът й отекна в яркорозовите плочки. Изтегнат във ваната, пребит и окървавен, но напълно жив лежеше Рандъл Портър. Нейният съпруг.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ПЕТА
— Колко очарователна изглеждаш. — Бившият американски посланик в Монтесангре се изправи, щом жена му влезе в салона. — Макар че косата ти ми харесваше повече, докато я изрусяваше. Откога престана?
— Когато се възстановявах в Маями. Трудно преживях онези месеци. Цветът на косата беше последната ми грижа.
Лара обърна очи към Кий. Той не се помръдна при влизането й, седеше отпуснат в тапицирания фотьойл, подпрял глезена на единия си крак върху коляното на другия и люлееше стъпало напред-назад. Позата му би се сторила нехайна на всеки случаен посетител, но Лара почувства, че е на ръба да кипне.