Пламъци
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъци». Краткое содержание книги:
Повдигна главата й и сведе своята. Едновременно у двамата се отприщи свирепо желание и те се впуснаха неудържимо да го задоволят. Той потърси устните й с трескав, обсебващ набег на езика си.
Лара се изви до тялото му и сключи ръце около шията му. Той издърпа краищата на блузата й от колана на панталона и нетърпеливо скъса копчетата. Пресегна се зад гърба й и разкопча сутиена, сетне плъзна длани встрани, докато покри гърдите й. Силните му пръсти се впиха в плътта й.
По устните й пробяга името му — като въпрос, признание, молитва.
Той мигновено откликна, наведе се и захапа зърното й.
Главата й клюмна назад и тя напълно се отдаде на пламенната му, поривиста милувка. Засмука я ненаситно, челюстите му стискаха здраво и настойчиво. После отново зацелува устата й. Опита я милиметър по милиметър, обръщаше я под различни ъгли. Въртеше я в най-невероятни положения, докато не изчерпа всички възможности.
Накрая се изправи и я погледна, очите му горяха, болезнено сини. Веждите му бяха решително смръщени над правия, тесен нос. Устните му бяха свити в тънка, непоколебимо твърда черта между брадясалите скули.
Лара го желаеше с най-чистата, най-неподправената страст, която бе изпитвала някога. Въпреки това притвори очи и отрицателно поклати глава.
— Не искам да бъда едно от поредните завоевания на Кий Такет.
— Напротив. Тази вечер искаш.
Отнесе я до леглото и я положи върху възглавниците. Навярно умееше да чете мислите й по-добре от самата нея, защото когато понечи да я последва, тя го сграбчи с неистова жар. Устните му бяха солени от пот и леко грапави, но не можеше да им се насити.
Той избута блузата и чашките на сутиена и прокара ръка по гърдите й, леко мачкайки зърната под дланите си, докато станаха толкова твърди и чувствителни, че при най-малкото докосване тя извиваше гръб над постелята.
Не го спря, когато разхлаби панталона й и го събу заедно с пликчетата, които се усукаха около глезените й. И той разкопча своя, но ръцете на Лара го смъкнаха надолу по бедрата му.
Проникна в нея.
Тя го прие.
Беше невероятно корав. Тя — влажна и стегната. Вирна рязко глава и се взря в пламналото й лице. Сама усещаше червенината по бузите си и чуваше забързаното си, шумно дишане. Очите му се кръстосаха с нейните, когато се устреми по-навътре. Тя прехапа долната си устна, за да не изкрещи.
Когато се намести докрай в нея, сгърчи лице от удоволствие. Изстена и притисна челото си към нейното.
— О, господи! Какво блаженство.
Започна да се движи, тя надигна хълбоци, за да посрещне ритмичните му пробождания. Всеки път дъхът й секваше. За нищо на света не можеше да се лиши от неповторимите усещания, които те пробуждаха у нея.
Изчака я да дойде. Когато тя стигна до върха, вплетеш десетте си пръста в косата й, обхвана главата й с ръце и зацелува устните й със същия устрем и всеотдайност, белязали сливането им. Оргазмът й беше продължителен и силен, той не можа да устои на напора. Когато се изпразваше, зарови лице в шията й и остърга парченце кожа със зъбите си.
Дълго време никой от двамата не се помръдна.
Накрая станаха от леглото, но само за да се преместят от нейната в неговата стая. Мръсните им дрехи и калните, ботуши бяха изцапали чаршафите й. Нехаейки за любопитството на охраната, докато прекосяваха коридора, Кий я въведе в стаята си, точно копие на нейната, с изключение на плочките в банята, които тук бяха яркозелени, а завесата бе украсена с весели морски кончета.
Съблякоха се и застанаха под душа, от който рукна ръждива, хладка вода. Мизерните калъпчета сапун бяха увити в зелен целофан. Изхабиха цели три, докато измият мръсотията един от друг.
Водата стана студена, но те продължиха да се обливат и да се изучават взаимно. Тя разгледа раната на слепоочието му и каза, че може да й сложи серклаж.
Той възрази:
— Не се притеснявай. Ще оживея.
Опипа натъртените му ребра и сподели, че няколко вероятно са пукнати.
Той призна, че го наболяват, но не се съгласи да му ги превърже.
— Вечерта, когато се запознахме, ти ме направи като мумия. От оня скапан бинт едва не пощръклях. Свалих го още на другия ден.
Тя го нарече вироглав и прокара пръсти през космите на гърдите му. Обхвана с длани тежкия му член и отпи вода от делтовидната ямичка в основата на ларинкса му.
Той покри белега на рамото й с нежни целувки и го намери красив, когато тя се сви и се опита да го скрие.
— Направо е драскотина в сравнение с моя.