Героят на времето
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-186-3
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Героят на времето». Краткое содержание книги:
Беше разказал на другите какво е станало. Вин я нямаше.
Хам го накара да хапне нещо. Измина още половин час, през който Елънд крачеше разтревожено напред-назад. Вин не се връщаше.
— Отивам там — заяви Елънд и се надигна.
Хам го погледна.
— Ел, загубил си много кръв. Предполагам, че си още на крака само защото гориш пютриум.
Беше истина. Елънд усещаше лека умора дори под завесата на пютриума.
— Мога да се справя.
— Ще те убият — отвърна спокойно Хам.
— Не ме интересува. Аз… — Елънд млъкна, доловил с подсиления си слух, че някой се приближава. Повдигна нервно чергилото на шатрата и втренчи поглед в идващия.
— Милорд! — извика мъжът. — Послание от града!
Елънд дръпна писмото и разкъса плика.
„Претендент Венчър — пишеше вътре, — държа я в плен, както вече си предположил. Забелязал съм една характерна черта при Мъглородните. Всички до един са твърде самоуверени. Благодаря ти за интересния разговор. Радвам се, че успях да задържа вниманието ти достатъчно дълго.
Крал Йомен“.
Вин седеше кротко в тъмното подземие. Беше опряла гръб на каменния блок — всъщност вратата на нейния затвор. До нея на плочника блещукаше фенерът, който бе взела от голямата зала.
Беше се изморила да Тласка и Тегли, опитвайки се да си пробие път навън. Постепенно си даде сметка, че натрошените камъни, които бе видяла отвън — и бе сметнала, че са резултат от насилствено отваряне, — са там по съвсем друга причина. Йомен очевидно бе накарал да извадят от вратата металните плочи, предназначени да бъдат Тласкани и Теглени от аломанти. Така вратата бе само масивна каменна преграда. Дори сега би трябвало да може да я измести, с подсилен с дуралуминий пютриум. Ала подът бе под наклон спрямо вратата и Вин не можеше да си осигури нужната опора. Освен това, изглежда, бяха заклинили пантите — или може би бяха натрупали още камъни отвън, — защото вратата дори не помръдваше.
Разбираше, че е станала жертва на добре организирана от Йомен клопка. Нима с Елънд бяха толкова лесно предсказуеми? Каквото и да бе обяснението, планът бе брилянтен. Йомен знаеше, че не може да се бие с тях. Ето защо вместо това бе заловил нея. Така бе постигнал същия резултат, но без да поема рискове. А тя бе паднала сама в клопката.
През първия половин час претърси помещението. Не само че нямаше друг изход, но и не откри никакви тайни запаси от атиум. Всъщност не можеше да е напълно сигурна, с тези купища консервирана храна и какви ли не метали, но първоначалното претърсване не доведе до резултат.
— Разбира се, че няма да е тук — промърмори тя. — Йомен не е имал време да пренесе храната, но със сигурност би изнесъл атиума. Каква съм глупачка!
Беше отчаяна, ядосана, изтощена.
„Дано Елънд е направил каквото му казах — помисли си Вин. — Ако пленят и него…“
При тази мисъл ядно удари с глава неравната стена.
В мрака се чу шум.
Вин се стресна, после скочи и приклекна. Машинално провери металните си запаси — за момента разполагаше с предостатъчно.
„Сигурно ми се е…“
Отново го чу. Тихи стъпки. Потрепери. Възможно ли бе някой да се е спотайвал тук през цялото време?
Разпали бронз и изведнъж го почувства. Аломант. Мъглороден. Същият, когото бе засичала и преди — мъжът, когото бе преследвала.
„Това е значи! Йомен е искал неговият Мъглороден да се бие с нас, но е знаел, че първо трябва да ни раздели!“ Усмихна се и бавно се изправи. Не беше в най-изгодното положение, но така поне имаше някакъв шанс. Мъглороден, когото да победи, а после да държи като заложник, докато я освободят.
Изчака го да се доближи — ако се съдеше по аломантичните пулсации, той не знаеше, че го е засякла, — после изрита фенера към него и скочи.
Той вдигна глава към нея, докато тя се извисяваше във въздуха, с извадени кинжали.
И Вин го позна.
Рийн.
Част четвърта
Красивият разрушител
45.
Когато човек владее определена сила — като аломантията — и в тялото му бъде вкаран клин, тази сила става дваж по-голяма, отколкото при друг аломант.
Ако инквизитор е бил Търсач преди промяната, след това ще притежава подсилена способност за употреба на бронз. Този простичък факт обяснява как мнозина инквизитори могат да проникват през медните облаци.
Вин спря атаката си, стъпи на земята и се втренчи невярващо в брат си.
Рийн, озарен от трепкащата светлина на изгасващия фенер, изглеждаше почти както го помнеше. Изминалите години, разбира се, бяха оставили отпечатъка си — беше по-висок и плещест, но имаше същото сурово лице, неспособно да се усмихва. И позата му бе същата — скръстените на гърдите ръце и неодобрителният поглед.