Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
— Кой е? — долетя отвътре тревожен женски глас.
— Кейт Александър и Франк Джоунс! — извика в отговор той. — Пратихме ви телеграма!
— Вървете си. Няма какво да ви кажем!
— Май ще е по-зле, отколкото си представяхме — прошепна му Кейт, пристъпи към вратата и повиши глас: — Моля ви, трябва да поговорим! Става въпрос за дъщеря ви. Тя има неприятности, а аз съм нейната адвокатка…
— Не можем да й помогнем — долетя отговорът.
— И на детето ли? — попита Кейт. — Става въпрос за внучето ви, което е едва четиригодишно…
Зад вратата настъпи раздвижване, ключалката щракна. На прага се появи дребна женица със смутено лице. Тялото й беше препасано с памучна престилка, в ръцете си държеше кърпа. В чертите й се долавяше известна прилика със Сандра, макар лицето й да беше похабено и покрито с бръчки. Някога трябва да е била красива, отбеляза Кейт.
— Какво внуче? — попита жената.
— Казва се Джими — усмихна се Кейт. — Искате ли да видите снимките му? — Бръкна в чантичката и извади снопче фотографии, които беше взела от къщата на Сандра.
Жената се поколеба, после се извърна назад, сякаш търсеше помощ.
— Дайте — прошепна и пое снимките. Докато ги разглеждаше, постоянно се извръщаше назад, сякаш се страхуваше от някого.
— Нора?
Гласът от вътрешността на къщата беше гневен. Жената тикна тестето обратно в ръцете на Кейт, върху лицето й се изписа уплаха.
Ясно, рече си Кейт, после умолително попита:
— Може ли да влезем, госпожо Дентън? Не бих искала да привличаме вниманието на съседите…
Жената се поколеба.
— Чакайте тук — рече и затръшна вратата под носа на Кейт. Няколко минути по-късно на прага се изправи висок и слаб мъж с посивяла коса и приведени рамене. Беше малко по-стар, отколкото очакваше Кейт.
— Казвам се Ед Дентън — представи се той и очаквателно ги погледна.
— Радвам се да ви видя — отвърна Кейт и протегна ръка. — Кейт Александър.
Мъжът отмести мрежестата врата, но отказа да стисне ръката й.
— Кой е цветнокожият? — грубо попита той.
— Господин Франк Джоунс — отвърна, без да трепне, Кейт. — Мой сътрудник.
— Е, след като вече сте тук, по-добре влизайте — отдръпна се встрани домакинът.
Бяха въведени в гостна, отрупана със спортни трофеи и увеличени фотографии. Кейт се извърна към бащата на Сандра и с неудоволствие установи, че той се е зазяпал в краката й. На лицето му имаше странно изражение, стана й неудобно.
— Сядайте.
Кейт седна на дивана, а Франк предпочете стола до прозореца.
— Наистина ли е в затвора, както пишат вестниците? — намръщено попита господин Дентън.
— Да, за съжаление — кимна Кейт.
— Живеем в малко градче, всички ни познават — изръмжа той. — Никак не е приятно да имаш дъщеря, обвинена в убийство…
— Сандра е невинна до доказване на противното — хладно отвърна Кейт. Очевидно бащата беше загрижен не толкова за съдбата на дъщеря си, колкото за мнението на съседите. Къде ли изчезна жена му, запита се тя.
— Бихме искали на разговора да присъства и госпожа Дентън — подхвърли.
— Нора! — извика той с нескрито раздразнение в гласа.
Госпожа Дентън се втурна в стаята. В ръцете й имаше чаши и кутия с нескафе.
— Сложих да се стопли вода — обясни тя.
Кейт остана изненадана от тази неочаквана проява на гостоприемност, а изненадата й нарасна още повече, когато видя, че отсипва кафе само в една чаша.
— Откога не сте виждали дъщеря си? — започна тя, опитвайки се да придаде на гласа си максимално дружелюбен тон.
— Ще говоря аз, Нора — предупредително изръмжа господин Дентън и се извърна към Кейт: — Отдавна, шест, може би седем години…
— Сигурно не ви е било лесно…
Госпожа Дентън хвърли нервен поглед към мъжа си.
— Тя пожела така! — отсече бащата и очите му станаха твърди.
Защо е ядосан на дъщеря си, запита се Кейт. И защо не позволява на госпожа Дентън да говори? Докато търсеше отговор на тези въпроси, откъм кухнята долетя подсвирването на чайника.
— Извинете — скочи госпожа Дентън и безшумно се измъкна от стаята.
— С какво се занимавате, господин Дентън? — извърна се към домакина Кейт.
— Пенсионер съм. Преди това бях майстор-строител в компанията „Блейн кънстракшън“. — Раменете му се изпънаха. — Един от най-добрите!