Адвокати и престъпници
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Адвокати и престъпници». Краткое содержание книги:
По-късно вечерта Франк реши да вземе готовата молба от канцеларията и да я остави у Кейт, на път за дома си. Така щеше да й предостави възможността да нанесе евентуални корекции и сутринта, още преди да са тръгнали за Бейкърсфийлд, да я изпрати в службата по куриер. Даде мигач и спря до тротоара. Понечи да отвори вратата, но в същия миг забеляза фигурата на Чарлс Римън на входа. Наближаваше полунощ, посещението му едва ли е свързано с работата, съобрази Франк.
Изчака го да подкара, после се насочи към входа. Пусна плика в кутията и тръгна обратно. Стана му мъчно за Кейт. Връзката с женен мъж можеше да й донесе единствено неприятности.
33
Мадлин се събуди и за момент изпадна в пълно объркване. После бавно осъзна, че лежи в леглото на Гари, който спеше дълбоко до нея. По дяволите, въздъхна тя. Защо го направих?
Беше влязла в кабинета му с твърдото убеждение, че трябва да сложат край на отношенията си. Разбира се, започна с обвинението, че го е видяла с друга жена. После го нарече ревнивец и егоист. А той стана, тромаво пристъпи към нея и промърмори, че съжалява. За секретарката каза, че няма нищо, просто й предложил да я откара.
Не можа да разбере как стана така, че прие предложението му да пийнат по нещо. Очевидно й се искаше да изгладят различията помежду си, по тази причина се съгласи да хапнат пица в квартирата му. Не разбра какво са изгладили, но се беше озовала в прегръдката му. Той извади бутилка червено вино, пусна тиха музика и каза, че много му е липсвала. Физическото му привличане беше могъщо, както винаги… И умът й отново отстъпи пред желанията на тялото…
Кой знае колко е часът, въздъхна тя и внимателно стана от леглото. Пипнешком откри дрехите и чантичката си, после на пръсти се насочи към банята. Светна лампата едва след като затвори вратата зад гърба си. Погледна се в огледалото, от гърдите й излетя отчаян стон. Гъстата й кестенява коса беше разрошена, червилото и гримът — безнадеждно размазани.
Погледна часовника си: два сутринта. Децата са сами у дома, а в осем имаше насрочено дело. Изми се и започна да навлича дрехите си. Чорапогащникът просто натика в чантичката си. После изгаси осветлението и тихо се върна в спалнята.
— Къде отиваш?
Мускулестото тяло на Гари се изправи в леглото, по кожата му пробягаха сребристите лъчи на луната.
— У дома — отвърна тя. — Не исках да те будя…
— Няма да си ходиш! — намусено отсече той.
Тя изненадано го погледна.
— Как така няма? Не мога да оставя децата сами цяла нощ!
— Вече са я изкарали сами.
Какво му става? Нима наистина не разбира?
— Не биваше да заспивам — въздъхна тя. — Сега трябва да вървя…
Насочи се към вратата и излезе, без да му остави време за отговор. Апартаментът на Гари се намираше във Венис, съвсем близо до брега. Предното стъкло на колата беше мокро от роса. Мадлин включи чистачките, даде газ и пое към магистралата Сан Диего.
Докато колата се плъзгаше по пустите улици, в главата й се въртеше един-единствен въпрос: дали постъпката й беше разумна? Защо след такава бурна любовна нощ не й се пее, ако Гари действително е мъжът на живота й? В гърдите й остана тежкото чувство, че е направила грешка.
Франк спря пред къщата, в гърдите на Кейт помръдна нетърпеливо очакване. Идваше при родителите на клиентката си с единствената цел да научи нещо повече за нея, да изгради защитата по най-добрия начин. Едновременно с това се опасяваше, че може да стане обратното — наученото тук да усложни защитата й още повече.
Очите й пробягаха по къщата. Нищо особено, стандартно жилище, боядисано в бежово. Полянката отпред беше старателно подстригана, в алеята беше паркиран плимут на почетна възраст. Не си даваше сметка какво беше очаквала, но гледката й се стори прекалено сива и обикновена.
— Няма нищо общо с палатите на Д’Арси, нали? — отгатна мислите й Франк.
Кейт кимна и тръгна по стълбите към верандата. Придърпа полата, оправи косата си и протегна ръка към звънеца. Забеляза, че и Франк попипва възела на вратовръзката си.
Никой не отвори. Механично погледна часовника си, беше точно единадесет. Франк сви рамене и позвъни още веднъж. Никакъв отговор. Къде са се дянали, тревожно се запита Кейт. Дали са получили телеграмата? Или са на работа?
Франк пристъпи към прозореца и направи опит да надникне вътре. Но завесите бяха плътно спуснати. Заряза звънеца, отвори мрежестата вратичка и почука. Отначало леко и възпитано, после с пълна сила.