Кървавото евангелие
- Автор: Роллинс Джеймс, Кантрелл Ребекка
- Серия: Орденът на Сангвинистите #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кървавото евангелие». Краткое содержание книги:
Безмилостна атака срещу обекта ги принуждава да побягнат и да се впуснат в надпревара за онова, което някога е било пазено в саркофага в гробницата — книга, за която се говори, че е написана от ръката на самия Христос, и която пази тайните на Неговата божественост. Но врагът, който ги преследва, е необичаен — сила на древно зло, водено от невъобразимо амбициозен и коварен лидер.
Ерин и двамата ѝ спътници преминават през рушащи се гробници и великолепни църкви, за да се изправят срещу неприятел, съществуващ от хиляди години, още по времето, когато мерзки зверове са ловували в тъмнината на света до момента, когато Христос е направил чудодейното си предложение за спасяване на прокълнатите за вечни времена.
— А, но другите вярват. — Батори погали вълка по главата. — Помогни ни.
— Не. — Предпочиташе да умре, отколкото да помогне на Белиал да отворят книгата.
Батори щракна с пръсти. Вълкът скочи и прикова Нейт за пода с предните си лапи, като избута рязко ръката на Ерин. После доближи муцуна до гърлото му.
Посланието беше повече от ясно, но Батори въпреки това го изрече на глас.
— Твоят каубой не ми е нужен.
Тя насочи лъча на фенерчето си към Нейт. Ерин се опита да не го гледа. Вместо това се извърна към грубите каменни стени, наскоро инсталираната стоманена решетка и черния таван, който сякаш се губеше някъде далеч горе.
— Какво искате? — попита тя Батори.
— Какво мислиш за отварянето на оловната обвивка, в която е книгата. — Батори сложи ръце на хълбоците си. — Като начало.
— Не зная.
Вълкът опря зъби в оголеното гърло на Нейт и изръмжа.
— Но може би заедно ще можем да помислим — бързо заговори Ерин. — Първо обаче заповядайте на вълка си да се махне.
Сякаш в отговор на неизречена команда на господарката си, вълкът вдигна глава.
Нейт потръпна от облекчение.
Ерин трябваше да даде нещо на тази жена.
— Върху оловната кутия има украса. Скелет и мъж, свързани с въже.
— Да, това ни е известно. Заедно със символите Алфа и Омега.
Батори се обърна към по-високия от двамата братя, който бе целият в пиърсинг и татуировки и гледаше жадно към Ерин. Той свали от рамото си торба, извади тежкия артефакт и го подаде на археоложката.
— Какво друго виждаш? — попита Батори.
Ерин взе студения метален предмет, като внимаваше да не докосва пръстите на татуирания. Искаше ѝ се да можеше да добави нещо съществено. Какво знаеше за книгата? Погали двете фигури, гравирани отпред — човешкия скелет и голия мъж, прегърнати и свързани с плетено въже.
— Книгата е за чудеса — започна Ерин. — Чудесата на Христос. Как е успял да овладее Своята божественост.
Вълкът премести тежестта си от лапа на лапа.
— Това ни е известно — рязко рече Батори. — Как да я отворим?
Ерин преглътна избухването ѝ и се опита да мисли.
— Чудеса. Като превръщане на водата във вино. Възкресяване на мъртъвци...
Млъкна, поразена.
Батори разбра в същия миг.
— Всички основни чудеса са свързани с трансформации.
— Именно! — Ерин беше изненадана от бързината, с която Батори бе направила връзката. — Като превръщането на виното в кръвта на Исус.
— Значи е възможно това парче олово да е самата книга. — Батори пристъпи напред и клекна до нея, сякаш двете бяха колеги и обсъждаха нещо. Тя също докосна оловото. — Алхимиците винаги са се опитвали да намерят начин да превръщат оловото в злато.
Ерин кимна. Разбираше хипотезата ѝ.
— Може би тяхното търсене се корени в тази легенда. Някакъв стар намек за евангелието се е предавал през вековете. За превръщане на оловото в злато.
Батори я погледна със сребърните си очи.
— Може би евангелието трябва да бъде превърнато по същия начин. От най-обикновено олово без стойност в златната слава на книгата?
Ерин внезапно си спомни думите на Пиер в бункера.
„Не е книга. Още не.“
Дали старият свещеник не беше решил загадката, докато е висял десетилетия наред на кръста, без да има върху какво друго да размишлява, докато страда?
Ерин кимна.
— Мисля, че сте права.
— Интересна идея. Но какви са алхимичните съставки, необходими за подобна трансформация? — Батори чукна с пръст изображението на скелета върху оловото. — Да приема ли, че отговорът може би се крие в този кокалест приятел?
— Но какво означава тази Алфа върху главата му? Трябва да е някаква следа. — Ерин се загледа в скелета под символа, после погледна голия мъж и символа над неговата глава. — И какво е значението на Омегата?
— Алфа скелет, Омега човек. — Батори пъхна пръсти в две малки вдлъбнатини в горната част на блока.
Ерин не ги беше забелязала досега. Приличаха на малки съдове, предназначени да приемат нещо, може би алхимичните съставки, споменати от Батори. Опита се да ги разгледа по-добре.
Преди да успее, жената скочи на крака, внезапно осенена. Тя изтръгна оловния блок от ръцете на Ерин.
— Какво? — попита Ерин. — Какво видяхте?
Батори щракна с пръсти и вълкът остави Нейт.
Младежът се надигна несигурно, като разтъркваше гърлото си.
Зловещите сребърни очи се усмихнаха на Ерин.
— Благодаря за помощта.
С тези думи тя и двамата братя стригои излязоха от килията. Ключалката щракна и светлината се отдалечи в тунела. Ерин се залепи за решетката и я загледа как постепенно угасва. Батори се беше сетила нещо. Нещо важно.