Фаворитката на султана

– Нус-Нус, трябва да дойдеш с мен!

Това е Абид, прислужникът, който отговаря за личните нужди на султана.

– Навсякъде те търсих – пухти той, останал без дъх.

– Никъде няма да ходи. – Макарим поглежда момчето кръвнишки. – Той трябва да свърши нещо за султанката.

Абид ѝ отвръща със свиреп поглед.

– Мулай Исмаил настоява за мигновеното му присъствие в залата за съвещания.

Това е достатъчно: дори Зидана не се осмелява да противоречи на султана. Макарим дърпа ръкава ми и аз се изправям на крака.

– Отрова ли беше? Кажи ми честно.

Аз я гледам глупаво. После разтърсвам глава.

– Точно обратното.

– Ще живея?

– Убеден съм, че ще надживееш всички ни.

Успокоена, тя изведнъж си спомня за задачата си.

– Бързо тогава, дай ми парите сега, а аз ще ги върна на Зидана и ще спася кожите и на двама ни.

Гледам я, като че ли говори пълни безсмислици.

– Нямам пари. Нямам бижута. Нищо нямам. Ако трябва да вземе главата ми в отплата, нека така да бъде. Защо да ме е грижа? Можеш да се върнеш и да кажеш това на господарката си.

След това тръгвам по коридора след Абид до шкафа си, за да събера записките си, а после към залата за съвещания.

Събрани са голям брой министри и съветници, в това число и новият везир: невзрачен, белязан от шарка човек с раболепно поведение, облечен в семпла роба, без никакви накити, изглежда като абсолютна противоположност на Абделазиз. Султанът се е разположил, а двама прислужници му веят с огромни щраусови пера. И да ме е разпознал, щом се изправих след поклона, с нищо не показва, че е така. Очите му се плъзват покрай мен без никакъв интерес. В краката му седи Азиз, държи тръстиковата пръчица в готовност над хартията върху масичката на коленете си, за да прави записки по време на срещата. Бен Хаду се появява миг по-късно, хвърлил бегъл поглед на записките ми с пълен отчет на времето ни прекарано в Лондон. Първа точка за деня, разбира се, е споразумението; но Исмаил махва раздразнено с ръка към посланика в момента, в който започва да изрежда условията.

– Обстоятелствата се промениха, след като замина за тези преговори, в случай че не си разбрал. Прогонихме неверниците от Мармора, така че имаме още едно пристанище под свое командване. Испанците изоставиха отлични оръдия, така че с тях и оръжията, които донесе от Англия, както и с отличните мускети и барут, подарени от английския крал, струва ми се, че се намираме в по-силна позиция за нови преговори. Ще настоявам крал Чарлс да ми изпрати друг посланик. – И разтърква длани, изпълнен с алчност при тази перспектива.

Изумлението, изписано на лицето на Бен Хаду, би могло да ми се стори комично, стига да ме вълнуваше. Вместо това гледам без никакъв интерес как се покланя и навива многословните ми бележки на стегнат свитък, а движенията му подсказват, че му се иска да ги накъса и да ги хвърли в лицето на владетеля. Но Калайджията е изключително внимателен по отношение на жестовете. Вдига глава, а лицето му е безизразно. Отговаря на въпросите на султана за дворцовия живот – за краля, двореца му и имотите, – като напълно съзнателно се старае да омаловажава великолепието им. "Уайтхол – казва той на Исмаил – е лабиринт от проходи, покрити с проядени от молци тапети, паяци и техните паяжини из празните стаи, в които жалките царедворци на Чарлс се щурат като семена в кратуна."