Танц със сенки [bg]

— Милорд Алистан, а ако си тръгнем под прикритието на тъмнината?

— От замъка ли, крадецо? За воините от Пограничното кралство съдът на Сагра е свещен. Ние или ще спечелим, или ще се лишим от ключа. Трети вариант няма.

— Лично ще откъсна главата на този нещастник! — изръмжа Халас. — Решиха ли кой ще участва в двубоя?

— Жребият ще реши. Последвайте ме, милорд Алгерт ви очаква.

— Мога ли да отида с тях?

— Ти не участваш в жребия, крадецо.

— Но нали мога да отида, милорд? — не се отказвах аз.

— Можеш — неохотно кимна милорд Алистан.

Залата, където ни отведе графът, по размери не отстъпваше на вътрешния двор на замъка. И хората бяха повече от достатъчно — вълна и стомана, мечове и бръснати глави. Изглеждаше, сякаш тук са се събрали всички мъже на замъка. Кли-кли обикаляше из залата, забавлявайки воините, но веднага щом видя милорд Плъх, циркът приключи и шутът се присъедини към нашата компания.

— Къде ходи? — попитах го аз.

— Оглеждах местните забележителности. Между другото, в кухнята има моркови.

— Поздравления.

Миралисса с елфите вече беше тук, както и Балистан Паргайд с Мейло Труг. Оро Хабсбърг стискаше чаша бира в лапата си. Забелязвайки ме, баронът важно кимна. Алиа Дали стоеше зад гърба на нисък широкоплещест мъж, чиято брадичка беше покрита с двуседмична четина. Подобно на всички воини в замъка, този мъж беше без коса, облечен в броня и груби воински гащи. В ръцете си замислено въртеше кинжал със скъпа дръжка от кост на орг. Граф Алгерт Дали Добрата душа, ако не греша. Ние приближихме до масата, където седеше лордът, и спряхме.

— И така, променихте ли решението си? — обърна се милорд Алгерт към Мейло, след като удостои всеки от нас с внимателен поглед.

— Не съм, искам съда на Сагра.

— Добре, остава да изберем съперник. Донесете жребия!

Един от воините излезе от залата.

— Ей, гаракец! Дръж — Мейло Труг хвърли медна монета към Змиорката. — Струва ми се, че ти дължа петак.