Танц със сенки [bg]

— След няколко часа ще бъдем в Пограничното кралство, а до утре вечер — в замъка — лейди Алиа Дали сложи шлема-петел и отново се превърна в безличен рицар. — Следвайте ни, господа.

И отрядът ни потегли заедно с колоната воини. Алистан и Миралисса се присъединиха към Алиа Дали, всички останали се стараехме да се държим един до друг. Само Кли-кли реши да се позабавлява, все пак имаше повече от достатъчно нова публика. След по-малко от час цялата колона се заливаше в смях — шутът най-накрая беше намерил къде да се развихри.

Барон Оро Хабсбърг яздеше напред, следвайки Алистан Маркауз, който разговаряше с лейди Алиа, и от време на време ми хвърляше озадачени погледи. Мен, честно казано, те малко ме изнервяха. Сагот го знае този барон — добричък, добричък, пък в един момент — хоп, и ти клъцне главата.

Най-накрая баронът не издържа, задържа коня си и като изчака да се изравня с него, попита:

— Значи си крадец?

— Да, милорд.

— Хм… страхотно ме заблудихте… това идея на милорд Плъх… ъ-ъ-ъ… исках да кажа, на милорд Алистан Маркауз ли беше?

— На краля — излъгах аз, за да се чувствам по-защитен.

— О! — каза баронът и замислено погали брада. — Никога досега не съм имал крадец за приятел.

Оро Хабсбърг обвиняващо насочи към мен пръст, приличащ по-скоро на дебела наденица.

— Извинявам се, ако това е засегнало честта ви, милорд — подбирайки думите си, отвърнах аз.

Той внимателно ме погледна с малките си черни очички, после изведнъж се ухили и здраво ме тупна по гърба. Едва не излетях от Пчеличка и не забих глава в земята.

— Хайде, стига! — добродушно избоботи баронът. — Най-важното е човекът да е свестен! А и така ще има с какво да се похваля на жена си, когато се върна във Фарахол!

Не помня, казах ли, че бароните от Граничната зона са доста странни хора, или не казах?

— Макар че наистина ми е жал за теб… ъ-ъ-ъ… как ти е името?

— Гарет, милорд.

— Наистина ми е жал за теб — да бродиш из Заграбия не е работа!

— Разбирам.

— Очевидно не много добре, иначе щеше да яздиш в съвсем различна посока. Може би Алгерт Дали ще успее да убеди милорд Алистан да зареже тази глупава идея.

— Що за човек е той?

— Хм-м? — баронът ме погледна въпросително и започна да разказва. Той не се притесняваше да разговаря с крадец, а и му харесваше да говори, стига да има кой да го слуша.

— Милорд Алгерт Дали? О! Той е камък, а не човек. Алгерт Дали е опора на трона, Пазител на западната граница на кралството. Войниците шеговито го наричат Добрата душа. В битка изпада в такава ярост, че избива наред наляво и надясно и от добра душа даже не забелязва, че не оставя врагове за войниците си. Роден е за воин. Вярно, има една странност — обсебен е от ножовете…