Изтръгнати от корен [bg]

Жената на Борис, Наталия, ме сложи да спя в някогашната спалня на Марта — малка стаичка, обляна в слънце, със стара парцалена кукла на полицата и детско одеялце на леглото. Марта вече живееше в свой дом, но тази стая още пазеше нейните форми: топло, приветливо място, готово да ме приеме. Наталия сложи приспивно ръка на челото ми като собствената ми майка, все едно ми казваше: „Спи, спи, чудовищата няма да дойдат“. Затворих очи и се престорих, че й вярвам.

Не се събудих чак до вечерта — топла лятна вечер с нежен, синкав здрач. В къщата се чуваше позната суетня — някой приготвяше вечеря, други се прибираха от работа. Седнах до прозореца и дълго останах там. Семейството на Борис беше много по-богато от моето: имаха горен етаж само за спалните. Мариша тичаше в голямата градина с едно куче и още четири деца, повечето по-големи от нея; беше облечена в нова памучна рокличка, вече изцапана със зелени петна, а косата й се изхлузваше от спретнатите плитки. Сташек обаче седеше до вратата и само ги гледаше, макар че едно от другите деца беше момче на неговата възраст. Дори в простите си дрехи не изглеждаше като обикновено дете — с тези изпънати рамене и сериозно изражение на лицето.

— Трябва да ги върнем в Кралия — каза Соля. Беше си починал и беше възвърнал поне отчасти невъзможната си самоувереност, настанявайки се в групичката ни така, сякаш винаги е бил с нас.

Вече се беше стъмнило, децата си бяха легнали. Седяхме в градината и пиехме студена сливова ракия. Имах чувството, че се преструвам на възрастна. Горе-долу по същия начин и моите родители канеха гостите сина столовете и люлката под дърветата, говореха си за реколтата и семействата си, а междувременно ние, децата, вилнеехме със смях наоколо, беряхме горски плодове и кестени или просто играехме на гоненица.

Спомних си как, когато най-големият ми брат се ожени за Малгоша и двамата изведнъж спряха да се гонят с нас, а започнаха да седят на масата с родителите ни: тягостна алхимия, която усещах, че не бива да допускам да улови и мен. Изглеждаше ми нереално да седим тук, още по-малко пък да говорим за тронове и убийства, и то съвсем сериозно, като че ли това бяха реални неща, а не истории от песните.

Още по-особено се чувствах, като ги слушах да спорят.

— Принц Сташек трябва да бъде коронован веднага и да бъде установена регентска власт — не спираше Соля. — Най-малко ерцхерцогът на Жидна и ерцхерцогът на Варша…

— Тези деца няма да ходят никъде, освен при баба си и дядо си — отвърна Каша, — ако ще да ги метна на гръб и да ги занеса пеш дотам.