Картата на времето [bg]

В този миг един приятен гъдел ще започне да пробягва по тялото ми, да прониква под кожата ми и да ме изпълва отвътре. Дали този водовъртеж от усещания е онова, на което майка ми и моите най-свенливи приятелки се стараят да не обръщат внимание? Аз обаче ще го почувствам, Дерек. Ще го вкуся. Ще го пресуша до дъно. И ще го съхраня, любов моя, давайки си сметка, че го изпитвам за пръв и последен път, защото ще зная, че никой друг мъж не ще дойде след теб и тези усещания ще трябва да ме подхранват през остатъка от живота ми. Тогава подът ще се провали под нозете ми и ако не ме задържа тежестта на ръцете ти, обхванали кръста ми, почти ще повярвам, че се нося във въздуха.

Тогава ти ще отдръпнеш устните си, оставяйки върху моите отпечатък от устата ти, и ще ме загледаш с нежно любопитство, докато аз се опитвам да си поема отново дъх и да се съвзема. Ами сега? Вече ще е време да се съблечем и да легнем в кревата, но и ти ще изглеждаш нерешителен като мен и не ще дръзваш да направиш първата крачка, навярно мислейки, че това ще ме уплаши. И ще бъдеш на прав път, любов моя, защото аз никога не съм се събличала пред мъж и за миг ще изпитам смесица от страх и срам, която дори ще ме накара да се замисля дали разголването е наистина абсолютно необходимо. Майка ми, както съм чувала от лелите си, е изпълнявала брачните си задължения, без баща ми някога да я е виждал гола. Следвайки обичая на своето поколение, почтената госпожа Хагърти лягала на кревата, без да сваля фустите си, на които имало дупка, разкриваща единствено парфюмирания вход, през който баща ми трябвало да я превземе. Но за мен не ще е достатъчно само да си вдигна фустите, Дерек. Аз ще пожелая да се насладя докрай на нашата среща, тъй че ще надвия моя свян и ще започна да се събличам, без да откъсвам от теб нежния си и тържествен поглед. Ще сваля шапчицата си с пера и ще я сложа на закачалката, после ще се освободя от жакета, от ризата с висока яка, от камизолата, корсета, горната пола, полата, турнюра и фустите, докато остана само по комбинезон. Без да преставам да те гледам с нежност, ще сваля презрамките, тъй че бельото да се спусне по тялото ми, както снегът се плъзга по еловите клони, и да остане скупчено в нозете ми, и накрая, като последно действие от този тъй сложен ритуал, ще си сваля кюлотите и ще ти се предложа напълно гола, оставяйки тялото си на твое разположение, предавайки го на ръцете и устните ти. Ще ти се отдам изцяло със съзнанието, че го правя за подходящия мъж, за капитан Дерек Шакълтън, освободителя на човешкия род, единствения мъж, в когото бих могла да се влюбя.