Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Що се отнася до мен — заяви Пелорат, — ще отида с удоволствие. За примитивната музика зная много малко и бих желал да я чуя.
— Тя не е „моята Хироко“ — студено отбеляза Тривайз, — това първо. Второ, мислиш ли, че инструментите са от типа, който някога е бил използван на Земята?
— Така предполагам — отвърна Блис. — Поне алфианките твърдят, че са били изобретени много преди техните предци да се преселят тук.
— В такъв случай — каза съветникът, — може би ще си струва да изслушаме всичкото туй скърцане, свиркане и дънене заради информацията, която е възможно да ни даде то за Земята.
81
Странно, но най-развълнувана от перспективата за една музикална вечер изглеждаше Фалъм. Тя и Блис се изкъпаха в малката пристройка зад жилището им. Банята беше с течаща вода — гореща и студена (или, по-скоро, топла и хладна), леген и подвижен умивалник. Беше съвършено чиста и използваема и на късното следобедно слънце бе дори добре осветена, така че радваше окото.
Както винаги Фалъм бе като хипнотизирана от гърдите на Блис, а Геянката се принуди да обясни (тъй като хлапето вече разбираше галактически), че на нейния свят хората изглеждат по този начин. На което Фалъм естествено запита „Защо?“ и Блис, след като помисли малко и реши, че няма как да отговори вразумително, използва универсалното „Защото така!“
Щом приключиха, тя помогна на Фалъм да облече долната си дреха, дадена й от алфианците, и успя някак да закрепи полата над нея. Стори й се съвсем разумно да я остави необлечена от кръста нагоре. Тя самата, макар също да използва алфиански дрехи за под кръста (доста тесни на хълбоците), си сложи блузата. Изглеждаше глупаво да не показва гърдите си в едно общество, където всички жени го правеха, още повече че нейните не бяха прекалено големи и не по-зле оформени от онези, които бе видяла досега, но в края на краищата реши така.
На свой ред в пристройката влязоха двамата мъже. Тривайз изръмжа обичайното недоволство за многото време, което е трябвало на дамите да се приготвят.
Блис накара Фалъм да се завърти, за да се увери, че полата ще се задържи на мястото си над нейните момчешки бедра и хълбоци, и каза:
— Фалъм, тази пола е много хубава. Харесва ли ти?
Хлапето се втренчи в едно огледало и отвърна:
— Да. Само че няма ли да ми бъде студено без нищо нагоре? — и плъзна длани по голия си гръден кош.
— Мисля, че не. На този свят е доста топло.
— Ти обаче си облякла.
— Да. Така се ходи на моя свят. Слушай, Фалъм, по време на вечерята и след нея ще бъдем заедно със страшно много алфианци. Мислиш ли, че ще можеш да издържиш?
Соларианчето мигновено придоби измъчен вид, но Блис продължи:
— Аз ще седна от дясната ти страна и ще те подкрепям. Пел ще бъде от другата ти страна, а Тривайз — срещу теб. На никого няма да даваме да те заговаря, а и ти няма да е нужно да заговаряш когото и да било.
— Ще се опитам, Блис — изцвърча Фалъм с най-високите си тонове.
— После — каза Геянката, — някои алфианци ще правят музика за нас по техния специален начин. Знаеш ли какво е музика?
Тя затананика най-добрата имитация на електронна хармония, на която бе способна. Лицето на Фалъм грейна.
— Имаш предвид… — последната дума бе изречена на солариански език и хлапето внезапно запя.
Очите на Блис се разшириха. Мелодията беше прекрасна, макар и някак необуздана, и учудващо богата на трели.
— Точно така — вметна Тривайз. — Музика.
Фалъм развълнувано заобяснява:
— Джемби правеше — тук се поколеба, а сетне реши да използва галактическата дума — музика през цялото време. Той правеше музика с… — последва отново дума на нейния език.
Блис неуверено я повтори:
— С фийфлей?
Детето се разсмя.
— Не фийфлей, а…
Когато чу двете думи, произнесени една след друга, Геянката долови разликата, но се усъмни, че ще успее да възпроизведе точно новата. Вместо това попита:
— А как изглежда?
Все още ограниченият галактически речник на хермафродитчето не бе достатъчен за описание, а и жестовете му не предизвикаха особено ясна представа за инструмента в очите на Блис.
— Показа ми как да използвам… — гордо обясняваше Фалъм. — Аз правех пръстите си също като Джемби, но той рече, че скоро няма да ми се налага да…
— Чудесно, миличка — обобщи Блис. — След като вечеряме, ще видим дали алфианците са толкова добри, колкото е бил твоят Джемби.
Очите на Фалъм заблестяха и приятните мисли за това, което ги очакваше, й помогнаха да издържи разточителната вечеря въпреки тълпите, смеха и шума наоколо. Само веднъж, когато съвсем близо до тях разсипаха някакво блюдо и се разнесоха възбудени писъци, соларианчето като че се поизплаши, ала Блис бързо го притисна към себе си с топъл закрилнически жест.