Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— После с добре известния случай, Янов — вметна Тривайз. — Продължавай сега с прехвърлянето.
— Оставало само — каза Пелорат, като леко ускори темпото на разказа си — да се подготви земната база. Била издирена най-плитката част от океана и изгребан утаечен слой от по-дълбоките му части, за да се натрупа той върху дъното и така да се създаде островът на Нова Земя. Били измъкнати и добавени към него големи камъни и корали. Били засети земни растения, така че кореновата им система да помогне за укрепването на почвата. Империята отново си самовъзложила чудовищно трудна задача. Вероятно първоначално са били планирани и континенти, но по времето, когато бил изграден първият остров, моментът на имперското благотворителство за пореден път отминал. Онова, което останало от населението на Земята, било докарано тук. Космическите флотилии стоварили хора и машинарии и повече никога не се върнали. Преселниците, които заживели на Нова Земя, се оказали в пълна изолация.
— Пълна? — повтори Тривайз недоверчиво. — Монолее рече ли, че преди нас тук не е идвал никой от друго кътче на Галактиката?
— Почти пълна — уточни Пелорат. — Предполагам, че дори да оставим настрана суеверното неодобрение на двойните системи, тук просто няма за какво да се дойде. От време на време, много нарядко кацал по някой кораб — също както и нашият — но накрая потеглял, а след него никога не идвали други от собствения му свят. Това е.
— Ти попита ли Монолее къде се намира Земята? — заинтересува се съветникът.
— Разбира се, че го попитах. Не знае.
— Откъде може да е научил толкова за земната история, без да знае къде се намира самата Земя?
— Специално го питах, Голан, дали звездата, дето е само на около парсек от Алфа, не е слънцето, около което се върти Земята. Той не схващаше какво е парсек и аз му обясних, че в астрономическия смисъл на думата това е малко разстояние. Той рече, че малко или голямо, не знае къде е Земята, не познава никого, който да го знае, а и по негово мнение не е редно да се опитваме да я намерим. Тя трябвало да бъде оставена да се движи безкрайно из космоса в мир и спокойствие…
— Ти съгласи ли се с него?
Пелорат тъжно поклати глава.
— Не напълно. Обаче той твърдеше, че при темпото, с което продължавала да нараства радиоактивността, планетата сигурно е станала напълно необитаема скоро след преселението и сега вече трябва да излъчва така интензивно, та никой да не може да я доближи.
— Глупости — заяви Тривайз: — Както се разбрахме, една планета не може да стане радиоактивна, а и на това отгоре непрекъснато да увеличава радиоактивността си. Напротив, тя постепенно ще намалява.
— Но Монолее е напълно сигурен в обратното. Толкова хора, с които сме говорили на различни светове, са единодушни, че Земята е радиоактивна. Сто на сто няма смисъл да продължаваме.
80
Тривайз дълбоко си пое дъх и каза, като внимаваше да контролира тона си:
— Глупости, Янов. Това не е истина.
— Е добре, старче, но няма защо да вярваш в нещо само защото много ти се иска да вярваш в него.
— Дали искам или не искам е без значение. Свят след свят ние откриваме, че са изтрити всички данни за Земята. Защо ще бъдат унищожени, ако няма нищо за криене, ако тя е мъртъв, радиоактивен свят, до който човек дори не може да се доближи?
— Не зная, Голан.
— Не, знаеш! Когато кацахме на Мелпомения, ти каза, че радиоактивността би трябвало да е другата страна на монетата. Унищожи архивите, за да отстраниш точната информация; внедри приказката за радиоактивността, за да вкараш невярна. И едното, и другото би трябвало да обезмислят всеки опит Земята да бъде намерена, ето защо ние пък не би следвало да бъдем прилъгани и да се обезкуражим.
— Ти май наистина мислиш, че съседната звезда е слънцето на Земята — обади се Блис. — Тогава защо продължаваме да обсъждаме въпроса за радиоактивността? Какво значение има? Защо просто не потеглим към тази звезда и не видим дали онова, което търсим, е там и ако е там, как изглежда?
— Защото — отвърна съветникът — онези на Земята по всяка вероятност са изключително могъщи и аз бих предпочел да я наближа, когато имам известна информация за нея и за обитателите й. В момента, тъй като продължаваме нищо да не знаем, приближаването е опасно. Идеята ми е да ви оставя тук на Алфа, а аз да продължа сам. Напълно достатъчно е да се рискува един живот.