Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Блис, аз космонит ли съм?
Фалъм стоеше на тесния проход между двете стаи с разчорлена коса и по нощница (пригодена да съответства на по-пищните пропорции на Геянката), която се бе плъзнала към едното рамо така, че откриваше недоразвита гърда.
— Безпокоим се за подслушвачи отвън — вметна Блис, — а забравяме за този, дето е вътре. Фалъм, защо говориш така? — тя стана и тръгна към соларианчето.
То каза:
— Нямам онова, което имат те — и посочи двамата мъже, — нито пък това, което ти имаш, Блис. Аз съм различна. Да не би защото съм…
— Космонит си, Фалъм — с успокояващ глас рече младата жена, — само че дребните различия са без никакво значение. Хайде, връщай се в леглото.
Хлапето се подчини, както винаги, когато Блис искаше нещо от него. Но след няколко крачки се обърна и попита:
— Аз демон ли съм? Какво е демон?
Геянката подхвърли през рамо към двамата мъже:
— Изчакайте ме за момент. Ей сега ще дойда.
След по-малко от пет минути тя наистина се върна, поклащайки глава.
— Ще спи, докато не я събудя. Предполагам, че трябваше да го направя по-рано, макар всяко изменение на ума й да е плод единствено на необходимостта — и добави оправдателно:
— Не мога да я оставя да размишлява над разликите между нейното и нашето генетично наследство.
Пелорат възрази:
— Все някой ден ще трябва да научи, че е хермафродит.
— Някой ден — кимна Блис, — но не и сега. Продължавай с историята, Пел.
— Да — подкрепи я Тривайз, — преди да ни е прекъснало нещо друго.
— Е, Земята или поне кората й станала радиоактивна. По онова време планетата имала многобройно население, съсредоточено в огромни градове, които в по-голямата си част били под повърхността…
— Виж — намеси се съветникът, — това положително не е вярно. Сигурно е плод на местния патриотизъм, който възвеличава златния век на една планета, а подробностите са просто изкривено изображение на Трантор по време на неговия златен век, когато е бил имперска столица на система от светове, опасваща цялата Галактика.
Пелорат помълча, а сетне каза:
— Слушай, Голан, не ме учи на моята работа. Ние, митолозите, много добре знаем, че митовете и легендите съдържат заемки, морални уроци, естествени цикли и стотици други изкривяващи влияния и полагаме усилия да ги окастрим и се доберем до онова, което може да се окаже зрънцето истина. Всъщност същите тези техники могат да се приложат и към най-трезвите истории, защото никой не описва ясната и очевидна истина — ако въобще може да се каже, че такова нещо съществува. Засега аз ти разправям в по-малка или по-голяма степен онова, което ми разказа Монолее, макар вероятно да добавям свои собствени изкривявания, колкото и да се стремя да го избегна.
— Добре, добре — тръсна глава Тривайз. — Продължавай, Янов. Не съм искал да те засегна.
— Не съм се и засегнал, стари друже. И тъй, когато радиоактивността бавно започнала да нараства, гигантските градове, ако приемем, че все пак са съществували, започнали да се рушат и да се смаляват, а населението се свило до жалък остатък от някогашната си численост, като едва-едва се крепяло в районите с относително ниска радиация. Числеността му се поддържала със строг контрол на раждаемостта и с евтаназия на хората над шестдесет години.
— Ужас! — възнегодува Блис.
— Несъмнено — кимна Пелорат, — но според Монолее е било точно така и може наистина да е вярно, защото туй определено не е ласкателно за земяните, а е малко вероятно да бъде измислена една неласкателна лъжа. Земяните, които по-рано били презирани и потискани от космонитите, сега пък били презирани и потискани от империята, при все че тук може би има преувеличение поради самосъжаление, което е една много съблазнителна емоция. Същият е случаят с…
— Да, Пел, да, само че друг път. Моля те, продължавай със Земята.
— Извинявайте. В пристъп на доброжелателство империята се съгласила да изнася заразената пръст и да я заменя с вносна нерадиоактивна почва. Няма смисъл да ви обяснявам, че това било страхотен труд, от който тя скоро се отегчила, още повече че този период (ако съм предположил правилно) съвпаднал с падането на Кандар Пети, след което падане империята трябвало да се грижи за много повече неща, а не единствено за Земята. Радиоактивността продължила да се увеличава с нарастващо темпо, населението съответно продължавало да намалява и накрая империята в нов пристъп на доброжелателство предложила да транспортира остатъка от него на един друг свят — казано накъсо, на този свят. Изглежда, че в по-ранния период някаква експедиция пък била заселила океана с живот, така че по времето, когато се разработвали плановете за транспортиране на земяните, на Алфа вече имало изцяло кислородна атмосфера и огромни количества храна. А и никой от световете в Галактическата империя не желаел да притежава тъкмо този свят, защото към планетите, които обикалят около звезди от двойна система, съществува естествена антипатия. Предполагам, понеже в подобни системи има толкова малко подходящи планети, че дори и те биват отхвърлени, тъй като априорно се приема, че все нещо не им е наред. Това си е общоразпространен начин на мислене. Подобен е, например, добре известният случай със…